Добре дошли! Вие разглеждате ГЕОДЕЯ СОФТУЕР И УЕБ ДИЗАЙН ПРАВНИ новини Правни новини

ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

УЕБ ДИЗАЙН

Правни новини

Lex.bg - Последни новини
Lex.bg - българският правен портал

  • Как гласува България: Резултатите по райони

    ГЕРБ печели изборите в 21 области в страната. БСП е първа политическа сила в 7 области, а в 3 - лидер е ДПС. Партията на Борисов печели изборите с 32,65%. На второ място, с над 5% разлика, са БСП с 27,20. Място в парламента си отредиха и Обединените патриоти (9,07%) и ДПС (8,99%). На ръба остана партия Воля, която все пак ще влезе в 44-тото Народно събрание с 4.15%.

    На трето място са Обединените патриоти с 9.07%. Следва ги ДПС с 8.99%. Политическа партия "Воля" получава 4.15%. При останалите партии процентът е под 4 и разпределението е съответно: "Реформаторски блок - Глас народен" - 3.06%; "Да, България" - 2.88%; Обединение ДОСТ - 2.85%; "Нова република" - 2.48%. С "Не подкрепям никого" са гласували 2.50% от гласоподавателите.

    ГЕРБ е победителят, а БСП е втора политическа сила на парламентарните избор в София. Партията на Бойко Борисов печели и в трите избирателни района.

    В 23 МИР ГЕРБ получава 33,54% от вота на избирателите, за „БСП за България“ са гласували 25,35%, на трето място са „Да, България“ с 10,03%. Четвърти са „Обединени патриоти“ със 7,22%, следвани от Нова Република с 6,9%. Реформаторски блок-Глас народен получават 4,15%, за „Воля“ гласа си са дали 3,02%. Коалиция АБВ – Движение 21 получава 1,86%, ПП „Възраждане“ 1,4%. 3,24% са избрали „Не подкрепям никого“.

    23 МИР София
    ЦИК

    В 24 МИР за ГЕРБ са гласували 34.85%. „БСП за България“ са втори с 24,98%, трети са „Обединени патриоти“ с 8,49%, а четвърти – „Да, България“ с 8.12%. На пето място се нарежда „Нова Република“ с 6,33%, следват Реформаторски блок – Глас народен с 4,68%, Воля с 3.17%, Коалиция АБВ – Движение 21 – 1,84%, ПП „Възраждане“ с 1,44% и 3,5% са отбелязали „Не подкрепям никого“.

    24 МИР София
    ЦИК

    В лидерската битка за 25 МИР в София печели Бойко Борисов. В директния сблъсък лидерът на ГЕРБ дърпа с близо 9% пред Корнелия Нинова. За ГЕРБ са гласували 36,45% от избирателите, а за „БСП за България“ - 27,6%. Трети са „Обединени патриоти“ с 8,79%, на четвърто място се нарежда „Да, България“ с 5,16%. Пети са „Воля“ с 5,10%, на шесто място се нарежда „Нова Република“ с 3.87%. Седми са Реформаторски блок – Глас народен с 2.91%, следвани от „Коалиция АБВ – Движение 21“ с 1,65% и ПП „Възраждане“ - 1,55%. 3,52% са отбелязали квадратчето „Не подкрепям никого“.

    Избори София
    ЦИК

    ГЕРБ печели парламентарните избори във всички 22 общини на София-област с 36,65 процента от гласовете. "БСП за България" е на второ място с 32,10 на сто, при обработени 80,19 процента от протоколите по данни на Централната избирателна комисия. Трети в София-област са "Обединени патриоти - НФСБ, "Атака" и ВМРО", които печелят 8,85 на сто от вота. ДПС е на четвърто място с 4,56 на сто, следвано от партия "Воля" с 3,45 процента. Коалиция "Реформаторски блок - Глас народен" има 2,89 процента от вота, "Движение Да България" - 2,13 на сто. Коалиция "АБВ - Движение 21" имат 1,86 процента, а "Нова република" - 1,59 процента от вота. "Не подкрепям никого" в бюлетината са отбелязали 2,60 от гласувалите в София-област.

    София област
    ЦИК

    ГЕРБ има преднината от близо 9 % пред БСП въвВарненска област при обработени 93,43 % от протоколите на СИК. За ГЕРБ са гласували 33,02 %, а за социалистическата партия – 24,80 %. На трето място е формацията на Веселин Марешки „Воля” с 11,72 %. „Обединени патриоти” получват подкрепа от 9,11 %. За ДПС са гласували 6,35 %, за "Да, България" - 2,69 %, а „Нова република” – 2,51 %. "Реформаторски блок - Глас народен" има 1,94 %, "Възраждане" - 1,66 %, а "АБВ-Движение 21" - 1,51 %. Останалите формации и кандидати получават под 1 %, като сред тях най-висок е резултатът на ДОСТ - 0,85 %. "Не подкрепям никого" са посочили 2,28 % от избирателите.

    Варна избори
    ЦИК

    ГЕРБ е първа политическа сила в Пловдив. При обработени почти 100% от протоколите за партията на Бойко Борисов са гласували 38,66% от имащите право на вот пловдивчани, съобщи за Дарик говорителят на 16 РИК Гергана Костадинова. Втори в града на тепетата са БСП с 25,94%, трети са КП “Обединени патриоти” с 10,02%. „ВОЛЯ“ на Веселин Марешки е събрала 4,52% подкрепа, „Да,България“ – 4,26%, Нова република - 3,89 на сто от гласовете, РБ - 2,73 %, ДПС-1,92 и ДОСТ -1,5 на сто. "Не подкрепям никого" са отбелязали 4 471 пловдивчани.

    Пловдив избори
    ЦИК

    ПП ГЕРБ печели 32.86% в Пловдивска област. Коалиция „БСП за България” събира 31.59%, Обединени патриоти – 9.40%, ДПС – 6.35%, Воля – 4.25%, РБ – 4.11%, ДОСТ – 2.67%, Нова република – 1.67%, АБВ – Движение 21 – 1.54%. Квадратчето „не подкрепям никого” са отбелязали 2.24% от участвалите в изборния ден вчера.

    Пловдив област избори
    ЦИК

    Победа на ГЕРБ в Кюстендилска област показват окончателните резултати на РИК. Листата, водена от Кирил Калфин печели 23 804 гласа или с 1 724 повече от „БСП за България“. Листата, водена от Валери Жаблянов получава подкрепата на 22 080 избиратели. Трета сила в област Кюстендил са Обединени патриоти с 5 291 гласа. Четвърти по резултат са Реформаторски блок-Глас Народен с 2 402 бюлетини. Коалицията АБВ- Движение 21 има подкрепата на 1 225 избиратели в областта. Движение „Да, България“ има 941 гласа, а Нова Република са с 917. Добър резултат в област Кюстендил прави ПП Възраждане - 831 гласа. ДПС има 529 бюлетини в региона. „Не подкрепям никого” е изборът на 1 706 избиратели.

    Кюстендил избори
    ЦИК

    ДПС печели изборите в област Разград с 33,87 на сто от гласовете на избирателите, според данни на Районната избирателна комисия от 100 процента обработени протоколи от всички 202 СИК. За партията са гласували общо 20 358 избиратели. Втора политическа сила в областта е ГЕРБ, която е получила подкрепата на 15 200 гласоподаватели или 25,29 процента. На трета позиция е БСП с 9 114 гласа или 15,16 на сто избирателна подкрепа. За "Обединение ДОСТ" са гласували 4472 избиратели или 7,44 на сто. "Обединени патриоти" е предпочетена от 3443 избиратели или 5,73 процента. Гласувалите за "Нова република" са 1935 или 3,22 процента. Подкрепата за "Воля" е 2,64 процента или 1574 гласа. "Реформаторски блок - Глас народен" е предпочетена от 1103 избиратели или 1,84 на сто, а за АБВ бюлетина са пуснали 0,75 на сто от гласоподавателите.

    Разград избори
    ЦИК

    Коалицията "БСП за България" във Велико Търново води с 33,85 на сто на базата на 100 процента обработени протоколи. На второ място е ГЕРБ с 30,14 процента от гласовете. Коалицията "Обединени патриоти" е спечелила 11,03 на сто от вота на избирателите, а ДПС - 6,43 процента. Партия "Воля" е получила подкрепа от 4,27 процента. Коалицията "Реформаторски блок -Глас народен" е с резултат от 3,18 процента, "Да, България" - 1,96 на сто, "Нова Република" - 1,91 процента, ДОСТ - 0,2 процента. От опцията "Не подкрепям никого" са се възползвали 2915 от избирателите.

    Велико Търново избори
    ЦИК

    В област Бургас 35,74 процента от гласоподавателите са избрали ГЕРБ. 23,08 са гласували за "БСП за България". Това сочат резултатите на база 100 процента обработени резултати от протоколите. Избирателната активност е била 46,56 на сто. Хората, които са отишли до урните през вчерашния ден, са 207 038 души. За "Обединени патриоти" са гласували 10,17 процента. Доверието на 10,10 на сто получава ДПС. ДОСТ е с резултат 5,22 на сто. За "Воля" са гласували 3,96 процента, Реформаторският блок събра 2,57 на сто от гласовете, а квадратчето "не подкрепям никого" са зачеркнали 2,30 процента.

    Бургас избори
    ЦИК

    С резултат от 40,01 на сто избирателна подкрепа партия ГЕРБ е първа политическа сила в Седми Габровски избирателен район. За листата на ГЕРБ са гласували 23 422 избиратели. Това показват резултатите от 100 процента обработени в РИК секционни протоколи, съобщиха от комисията. "БСП за България" е втора политическа сила с резултат от 27,43 на сто избирателна подкрепа. За листата на левицата са гласували 16 059 избиратели. Трета политическа сила в Габровско е коалиция "Обединени патриоти - НФСБ, "Атака" и ВМРО", за която са гласували 5626 избиратели или 9.61 на сто, а четвърти са партия "Воля" с резултат 3921 гласа или 6.70 на сто. Под 4-процентната бариера, според гласовете в региона, са Движението за права и свободи /ДПС/, с резултат от 2227 гласа или 3.80 на сто, "Коалиция АБВ - Движение 21" с 1301 гласа или 2,22 на сто, "Реформаторски блок - Глас народен" с 944 гласа или 1,61 на сто, "Нова Република - ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност" с 858 гласа или 1.47 на сто. До урните са отишли, за да отбележат "Не подкрепям никого" 1513 избиратели или 2.58 на сто.

    Габрово избори
    ЦИК

    Благоевградска област остава бастион на ГЕРБ. Това показват резултатите от провелите се предсрочни парламентарни избори. За партията на Бойко Борисов са гласували 37.48%, следвани от "БСП за България" с 23.24%. На трета позиция е ДПС с 13.47 процента пред коалиция "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" с  9.25 процента подкрепа. По-нататък следват "Реформаторски блок - Глас народен" с 2.72 процента от гласовете, "Воля" – 2.53%, "Обединение ДОСТ" – 2.36%, "Нова Република - ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност" – 2.21%, Коалиция "АБВ - Движение 21 – 1.55%, С "Не подкрепям никого" са гласували 1.88 процента от избирателите в Първи МИР Благоевград.

    Благоевград избори
    БГНЕС

    "БСП за България" печели изборите във Видинска област с 38.02 на сто от гласовете на избирателите, според данни на Районната избирателна комисия при 100 процента обработени протоколи от всички 260 СИК. Втора политическа сила в областта е ГЕРБ с 27,84 процента от гласувалите. На трето място са "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" с 7,46 на сто или 3221 гласа. След тях се нареждат - ДПС с 6,09 процента и 2632 гласа, "Реформаторски блок - Глас народен" - 3,69 процента и 1592 гласа, коалиция "Нова Република" 2,95 и 1275 гласа, "Воля" с 2,40 процента и 1036 гласа, обединение ДОСТ с 1,68 процента и коалиция АБВ - Движение 21 с резултат от 1,01 процента. Общо 2575 души са гласували с квадратчето "Не подкрепям никого".

    Видин избори
    ЦИК



    Коалиция "БСП за България" печели с 35,03 на сто в област Враца. ГЕРБ получава 33,37% от вота на избирателите. Трета политическа сила във Врачанско е коалиция "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" с 9,52%, а четвърти - коалиция "Реформаторски блок-Глас народен" с 5.58%. Следва ДПС с 4,42%. "Воля"получава 2,57%, а Коалиция "АБВ-Движение 21" – 2,33%. Резултатът на коалициите "Нова република" и "Да, България" е под 2 на сто. Гласувалите "не подкрепям никого" са 2,44%.

    Избори Враца
    ЦИК



    Коалиция "БСП за България" печели изборите в Добричка областс 30.23 на сто подкрепа, сочат резултатите от всички обработени протоколи в Районната избирателна комисия. За ГЕРБ са гласували 25.87 на сто от пусналите бюлетина. Обединените патриоти вземат 11.28 на сто от вота, а ДПС - 10.15 на сто. "Воля" има подкрепа от 7.57 на сто. Доверие към ДОСТ са заявили 3.31 на сто от избирателите, към "Реформаторски блок - Глас народен" - 2.37 на сто. Според крайните резултати 1.83 на сто от участвалите във вота избиратели са заявили, че не подкрепят никого.

    Добрич избори
    ЦИК



    ДПС е първа политическа сила в област Кърджали с 44,92 процента от гласовете на избирателите, сочат крайните резултати от изборите за народни представители в област Кърджали. На второ място в региона е партия ДОСТ с 21,59 процента от гласовете. Трета политическа сила е ГЕРБ, с 16,32 процента. Четвърта в област Кърджали избирателите са определили "БСП за България", спечелила 9,7 процента. Пети са "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" с 2,66 на сто. Председателят на РИК отчете също, че на шесто място в Кърджалийско се нареждат избирателите, отбелязали квадратчето "Не подкрепям никого" - 1 028 човека.

    Кърджали избори
    ЦИК

    ГЕРБ печели изборите в Ловешка област с 32,74% подкрепа според резултатите от сто процента обработени протоколи на СИК. Втора политическа сила е "БСП за България" с 29,89 процента. На трето място по резултат се нарежда ДПС с 11,78 на сто от вота на избирателите. За "Обединени патриоти" в областта са гласували 10,21 процента, а за "Воля"- 4,26 на сто от отишлите до урните. Останалите партии и коалиции са събрали под 4 процента от гласа на избирателите - "Реформаторски блок - Глас народен" - 2,05, "АБВ - Движение 21"- 1,27 на сто, ПП Възраждане - 1,16, "Нова република" -1,14, "Да, България" - 1,13, "Обединение ДОСТ" - 0,65. "Не подкрепям никого" са отбелязали 1663 избиратели.

    Ловеч избори
    ЦИК



    БСП е първа политическа сила в област Монтана с 33.6% от гласовете на проведените предсрочни парламентарни избори. Втора е ПП ГЕРБ с 27.73%. Трети се нареждат от ДПС с 12.35%. След тях са „Реформаторски блок – Глас народен“ с 7.23%, Коалиция „Обединени патриоти – НФСБ,ВМРО АТАКА“ с 7.12%. Под 4%-та бариера е ПП Воля с 3.26%, следвани от Коалиция „АБВ – Движение 21” с 1.34%, „Нова република – ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност” с 1.13% и КП „Движение да България (зелените, ДЕОС) с 0,99%. 2.84% от избирателите са отбелязали квадратчето „Не подкрепям никого“.

    Монтана избори



    ГЕРБ печели изборите в Пазарджишка област. За ГЕРБ са гласували 34,62 процента от упражнилите правото си на вот. "БСП за България" остава втора с подкрепа от 29,67 на сто от гласувалите. Третата политическа сила в Пазарджишко е ДПС с 12,06 процента. За "Обединени патриоти" са гласували 8,89 на сто от избирателите. "Воля" събира 3,15 процента, а "Реформаторски блок-Глас народен" - 2,75 на сто. "АБВ-Движение 21" е с 1,31 процента, а формациите "Нова република" и "Да, България" получават съответно 1,25 и 1,16 от гласовете. С "Не подкрепям никого" са гласували 2528 души.

    Пазарджик избори
    ЦИК

    ГЕРБ печели в 14 МИР в Перник с 34.50%. Втора политическа сила е „БСП за България“ с 33.83%. За Обединените патриоти са гласували 7,86%. Четвърти са „Воля“ с 5.02%. Следват Реформаторски блок – Глас народен с 4.92%, Коалиция АБВ – Движение 21 с 3.25%, 2.05% са гласували за ДПС. Да, България получава 1.66%, 1.31% за „Нова Република“. 2,88% са зачеркнали квадратчето „Не подкрепям никого“.

    Перник гласуване
    ЦИК



    В област Плевен на предсрочните парламентарни избори за 44-то Народно събрание "БСП за България" събра най-много гласове - 31.66 на сто от вота. Втори резултат постига ГЕРБ - с 31.08 на сто. Трети са Обединените патриоти с 12.17 на сто, а четвърти ДПС, за което са гласували 5.87 на сто от гласоподавателите. Движение "ВОЛЯ" е на пета позиция - с 3.48 на сто от гласовете. Много близко до тях е Реформаторският блок - Глас народен, които са събрали 3.42 на сто от гласовете. Коалиция АБВ - Движение 21, имат 2.56 на сто. Всички останали участници имат под две на сто. Единственият мажоритарен кандидат, който се яви в Плевен, има 0.43 на сто от гласовете.

    Избори Плевен
    ЦИК



    ГЕРБ печели изборите в област Русе с 31,42 процента. На второ място еСП за България" с 27,71 процента, a на трето е коалицията "Обединени патриоти - НФСБ, "Атака" и ВМРО", която получава 13,32 на сто. След тях се нарежда ДПС със 7,20 на сто. За "ВОЛЯ" са гласували 3,66 на сто, за "Реформаторски блок-Глас народен" - 3,57 процента, за "Обединение ДОСТ" - 2,41 процента, за "Нова Република" - 1,85 процента, за коалиция "АБВ-Движение 21" - 1,80 на сто, а за "Движение Да, България (Зелените, ДЕОС)" - 1,73 на сто. "Не подкрепям никого" в бюлетината са отбелязали 2,50 процента.

    Русе избори
    ЦИК



    Със спечелени 29.87% от гласовете на избирателите ГЕРБ е водеща политическа сила в Силистренско на парламентарните избори. Второто място заема ДПС с 22.54 на сто, а трета е "БСП за България" с 22.26 на сто. "Обединени патриоти - НФСБ, "Атака" и ВМРО" печелят 10.07 на сто от гласовете, следвани от ДОСТ с 4.91 и "Воля" - с 3.44 на сто. Коалиция "АБВ - Движение 21" печели 1.38 на сто. Не подкрепят никого 1.53 на сто от гласувалите.

    Силистра избори
    ЦИК



    Изборните резултати показват, че в Сливенска област първа политическа сила е ГЕРБ, като за нея са гласували 35.37 на сто. Втора в четирите общини е "БСП за България" - с 31.93 на сто, на трето място са "Обединени патриоти", за които са дали вот 10.58 процента, четвърти са ДПС - с 5.46 на сто. За "ВОЛЯ" са гласували 3.75 на сто, следвана от Реформаторски блок-Глас народен - 2.27 на сто.

    Сливен избори
    ЦИК



    ГЕРБ е първа политическа сила в област Смолян. Вотът за ГЕРБ е 35.77 процента. Коалиция "БСП за България" е на втора позиция с 27.47 на сто. Гласувалите за ДПС са 17.37 процента. "Обединени патриоти" получават 4.47 процента, следва "Воля" с 3.56 процента.

    Смолян избори
    ЦИК



    ГЕРБ е първа политическа сила в Старозагорско и събира 34.14 процента от вота на избирателите. На второ място се нарежда "БСП за България" с 30.69 на сто от гласовете. Трета политическа сила в Старозагорско са "Обединени патриоти", която събира вота на 9.89 процента от избирателите, четвърти са ДПС - със 7.80 на сто. "ВОЛЯ" е с 3.99 процента от гласовете.

    Избори Стара Загора
    ЦИК



    ДПС е първа политическа сила в област Търговище. За Движението са гласували 33,28 пpoцeнтa. Партия ГЕРБ е на второ място c 21,41 на сто, a нa тpeтo място - "БCП зa Бългapия", за кoитo са гласували 21,01 процента. Следват ДOCT - cъc 7.08 процента, а след тях остават "Oбeдинeнитe пaтpиoти - c 6.64 процента. "BOЛЯ" cъбиpa 3,58 на сто от гласовете на избирателите, а Коалиция "AБB-Движeниe 21" - 1.79 нa cтo, "Hoвa Peпyбликa" - 0.84 процента, Peфopмaтopcкият блoк-Глac Hapoдeн - 0.74 на сто. "He пoдкpeпям никoгo" ca oтбeлязaли 1,64 пpoцeнтa oт избиpaтeлитe в Tъpгoвище.

    Търговище избори
    ЦИК



    ГЕРБ събира 31,50 процента, а втора е "БСП за България" в 29 МИР – Хасково. На трето място остава ДПС с гласовете на 12,13 на сто от избирателите. Гласоподавателите определят "Обединени патриоти" да са четвърти с 8,78 процента. Над 4-процентната бариера е и коалицията "Реформаторски блок - Глас народен", която има 4,58 процента доверие. Следват "Обединение ДОСТ" с 3,52 процента и "Воля" с 2,20 на сто.

    Хасково избори
    ЦИК

    ГЕРБ е политическата сила с най-висок изборен процент в област Шумен. Партията на Борисов получава 28% от вота, следвана е от БСП с 22%. Досегашният лидер в Шуменско - ДПС, е трета политическа сила с 20,41%. Обединени патриоти са подкрепени от 8,25%. ДОСТ - постига 7,69%. „Воля“ на Марешки е бил изборът на 4,84% от имащите това право в региона. За „Нова Република“ са дали гласа си 0,86%, за „Да България“ са гласували 0,84%. ПП „Възраждане“ е събрала 0,66%, а останалите политически формации са с под половин процент подкрепа.

    Шумен избори
    ЦИК



    "БСП за България" печели изборите в Ямболска област с 38.67 на сто от гласовете на избирателите. Втора политическа сила в областта е ГЕРБ с 30.68 процента от упражнилите правото си на глас. На трето място са "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" с 13.64 на сто. Останалите партии остават под 4-процентната бариера: ДПС е подкрепена с 2.92 на сто от подадените гласове, "Воля" - с 2.61 на сто, "Реформаторски блок - Глас народен" - 1.97 на сто, коалиция "АБВ - Движение 21" получава 1.83 на сто от гласовете, а "Нова република" - 1.77 на сто. Квадратчето "Не подкрепям никого" са отбелязали 2.23 процента от гласоподавателите.

    Ямбол избори
     


  • Апелативният съд потвърди, че в прокуратурата шефовете могат да ругаят подчинени

    Софийският апелативен съд (САС) потвърди, че заместник-главният прокурор Борислав Сарафов е в правото си да обижда подчинени, да ги гони от срещи, стига това да се случва в работно време. Втората инстанция потвърди определението на Софийския градски съд, с който бе прекратено делото, заведено от следователя Страхил Каменички срещу Сарафов, съобщава сайтът "Правен свят".

    Следовател Каменички се опита да заведе гражданско дело за 26 000 лева срещу своя шеф. Той се оплаква от оказан му натиск и обиди от Сарафов.

    Това се е случило в дните след трагичния влаков инцидент в Хитрино. Зам.-главният прокурор се появил на оперативна среща, посветена на делото в Шумен. Той започнал да обижда следователите, казвайки им, че цяла България знае, че те са безделници и деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго.

    Сарафов се обърнал специално към следовател Каменички и му казал, че има заешко сърце, защото още не бил повдигнал обвинение на "двама убийци", имайки предвид машинистите на влака. Той казал на следователя, че "го е проучил" и че може да му "образува дисциплинарно производство пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет". Борислав Сарафов няма правомощия да стори това.

    Каменички възприел поведението на зам.-главния прокурор като форма на натиск. Към онзи момент двамата машинисти били в психиатрията на болницата в Русе, възстановявайки се от шока. Те били напълно негодни за призоваване за предявяване на обвинения. По-късно експертизите по делото показаха, че отговорността трябва да се понесе от главния машинист на влака, а неговият колега няма никаква вина.

    Съдът прекратява делото срещу Сарафов, позовавайки се на чл.132 ал.1 от Конституцията. В този текст от основния закон се казва, че магистратите и в частност прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове. Единственото изключение е да има извършено престъпление от общ характер.

    В този случай въпросът е дали обидите и заплахите за образуване на дисциплинарно производство, каквото Сарафов не може да образува, са действия по служба. Магистратите имат единствено функционален имунитет, т.е. могат да бъдат съдени само за решенията им по делата, но не и за обиди към колеги.

    В определението на апелативния съд не са обсъждани обидните квалификации, които Каменички твърди, че Сарафов е отправял. Апелативните съдии приемат, че Сарафов е в правото си да се разпорежда, включително и да изгони присъстващите.

    В жалбата си следователят Каменички претендирал "раздвояване на персоналитета" на Сарафов. Заместник-главният прокурор присъствал на срещата в качеството си на прокурор, но му причинил неимуществените вреди в лично качество, твърди следователят. Според САС подобна претенция е несъстоятелна и затова приема предявения иск за недопустим, доколкото Сарафов се ползва с имунитет за действията си като прокурор.

    Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

    Това е втори подобен случай с Борислав Сарафов. Преди по-малко от година дознателката от ГДБОП Любомила Ценова заведе две дела срещу Сарафов по идентични обвинения - оказан натиск по висящо разследване ("Агромах"), обиди и заплахи. Едно от тези дела се падна на съдия Калина Атанасова от Софийския градски съд, която даде ход по него. Това само показва, че в България има значение не толкова законът, а на какъв прокурор и съдия ще попадне човек.

    При този случай Сарафов се видя принуден да се извини, а полицайката оттегли исковите си молби. Институциите тогава не взеха никакво отношение към случая.

    Преди седмица се разбра, че Борислав Сарафов е изпратил сигнал до съдебния инспекторат срещу следователите, присъствали на срещата в Шумен. Той твърди, че те са провалили разследването за Хитрино, защото отказали да извършат първоначалните следствени действия в района на катастрофата.



  • ГЕРБ и "Обединени патриоти" могат да направят правителство
    Депутатите на ГЕРБ и ”Обединените патриоти” събират мнозинство от 123 души в новия парламент. Това показват данните на ЦИК при близо 95% обработени протоколи от страната и чужбина. 
     
    Според данните ГЕРБ ще имат 96 депутати, БСП - 79, ”Обединени патриоти” – 27, ДПС – 26 и ”Воля” - 12 депутати.
     
    Лидерът на ”Обединени патриоти” Валери Симеонов коментира, че евентуално общо управление с ГЕРБ зависи от това дали ще се стигне до обща програма, а лидерът на ”Воля” Веселин Марешки намекна, че е готов да подкрепи подобно управление.
     
     
    Социологът Боряна Димитрова от ”Алфа Рисърч” коментира, че  мнозинство само от две партии би било крехко и заради това е нужна подкрепата на още една партия, която вероятно ще бъде ”Воля” на Веселин Марешки. 
     
    "Обединени патриоти" са коалиция и там винаги може да има вътрешни проблеми и някой от депутатите да напусне. Точно заради това се търси по-голямо мнозинство. Коалиция само между ГЕРБ и "Обединени патриоти" ще се приеме трудно в Европа", коментира Димитрова пред Нова телевизия.
     
    Валери Симеонов: Въпросът е дали ще се стигне до обща програма
     
    ”Чух се с Бойко Борисов още снощи. Поздравих и двете партии, но без допълнителни уговорки”, каза съпредседателят на Обединените патриоти Валери Симеонов пред Нова телевизия.
     
    По думите му не е важно колко депутати ще формират мнозинството, а по-скоро е важно каква ще е програмата, по която ще работи. ”И дали ще има такава обща програма”, допълни той.
     
    Попитан ще правят ли правителство с ГЕРБ или не Симеонов отговори, че и двата варианта са възможни. 
     
    На въпрос направили ли са грешка с акцията си на границата с Турция той отговори, че не са направили грешка, защото това не е било предизборно мероприятие, а реален опит за спиране на автобуси.
     
    ”Това е процес на съгласуване на програмите. През 2014 години това отне около месец”, каза той.
     
    Марешки: Първо ще има среща с ”Обединени патриоти”
     
    Веселин Марешки от своя страна коментира, че първоначално ще ”направим среща между ВОЛЯ и Обединените патриоти и едва тогава ще говорим с ГЕРБ”. 
     
    ”Засега обаче не съм се чувал с никого от партиите от статуквото. Чакаме резултатите и очаквам да се обадят. По-вероятно е управление в дясно. Ако зависи от нас, ще поставим условия, които са добри за страната. Ние като държава трябва да подпомагаме младите семейства да остават в България”, каза Марешки пред Нова телевизия.
     
    “За нас не е на всяка цена влизането в парламента. Не ние държим химикалката. Явно тя отново решава резултатите в изборите. Явно по-скоро влизаме. Имаше черен пиар, купуване на гласове и всичко онова, което сме го виждали вече по време на изборите. От една страна ние сме победителите, защото направихме неща, които не бяхме правили досега. За нашите нестандартни идеи има подкрепа в обществото. При 5-форматен парламент е възможна коалиция и в ляво, и в дясно”, добави Марешки.


  • "Ню Йорк таймс": Изборите в България са разочарование за Путин
    Изборите в България изглежда са разочарование за руския президент Владимир Путин, който се опита да използва разделенията в ЕС, за да засили влиянието на Русия, особено в страна като България, която беше един от най-близките съюзници на Съветския съюз, коментира вестник "Ню Йорк таймс".
     
    Бившият премиер на България е на път да се върне на власт, след като неговата десноцентристка партия спечели с неголяма преднина оспорваните избори.
    Това е знак, че българите все още виждат бъдещето си в Европейския съюз, пише в. "Ню Йорк таймс”.
     
    Официалните резултати ще бъдат обявени най-рано в понеделник, но изглежда, че бившият премиер Бойко Борисов ще състави ново правителство в България, най-бедния член на ЕС, вероятно в коалиция със съюз от по-малки десни националистически партии. Социалистите, които се обявиха за по-тесни връзки с Русия и се зарекоха да блокират удължаване на санкциите на ЕС срещу Кремъл, не можаха да убедят достатъчно избиратели, че са най-добрата алтернатива и признаха поражението си, отбелязва 
     
    Изборите се състояха в много трудно време за България, страна със 7.2 милиона жители, която е член на ЕС от 10 години и на НАТО от 13, но продължава да поддържа близки културни връзки с Русия, балансирайки между Изтока и Запада.
     
    Разделенията в Европа за мигрантската криза и предстоящото излизане на Великобритания от Европейския съюз усложниха този баланс. Избирането на президента Тръмп, който отправи критики към ЕС и НАТО и изрази възхищение към Путин, засилиха предизвикателствата.
     
    Борисов ще има стабилизираща роля
     
    За някои избиратели Борисов ще има стабилизираща роля и няма да отчужди Русия, въпреки че предишното му правителство подкрепяше членството в ЕС и НАТО и санкциите срещу Кремъл. 
     
    В кампанията Борисов заяви, че е за по-прагматични връзки с Москва, изгодни и за двете страни, и се противопостави на флотилия на НАТО в Черно море, опасявайки се, че тя може да разгневи Москва, пише в заключение "Ню Йорк таймс".
     
    Москва даде знак, че ако социалистите дойдат на власт, Русия ще възобнови проекта "Южен поток" за доставяне на руски природен газ на Европа през българското черноморско пристанище Варна, пише "Файненшъл таймс". 
     
    Вестникът отбелязва и за друг знак - за възобновяване на проекта за строеж на нова атомна електроцентрала в Белене, на който Борисов се противопоставяше в миналото. 
     
    Подкрепа за ЕС
     
    Асошиейтед прес коментира от своя страна, че ако изборните резултати се потвърдят, това ще означава подкрепа за запазване на европейската идентичност на България, пише агенция в кореспонденция от София.
     
    Бившият премиер Бойко Борисов обяви победа за неговата партия ГЕРБ и заяви, че има готовност бързо да състави правителство, посочва ДПА. Борисов иска България, която е член на ЕС и НАТО, да остане твърдо свързана със западните си съюзници.
     
    Лидерката на социалистите Корнелия Нинова призна поражението на партията си, но каза, че БСП ще се опита да състави управляваща коалиция, ако ГЕРБ не успее да събере мнозинство в парламента, добавя ДПА.
     
    Бившият премиер консерватор Бойко Борисов извоюва победа на изборите над социалистите, които искат сближаване с Русия, отбелязва Франс прес. В кампанията за тези трети парламентарни избори през последните четири години доминираха международни теми - напрежението с Анкара и руското влияние, наред с вътрешните проблеми, тревожещи избирателите - ендемичната корупция и ниския жизнен стандарт в най-бедната страна от Европейския съюз.


  • Прокуратурата води 91 дела за изборни нарушения

    Общо 91 досъдебни производства за нарушения против избирателните права на гражданите са образувани в страната, свързани с провеждането на избори за 44-то Народно събрание, съобщиха от прокуратурата. Данните са към 21 часа на 26 март.

    Най-много производства са образувани в Бургас (22), Велико Търново (22) и София (21). Във Варна са 17, а в Пловдив – 9.

    Девет са сигналите, изпратени до други компетентни органи, сред които ЦИК и Сметната палата.

    Общият брой образувани преписки е 797, а постановените откази за образуване на произвоство - 597.

    Преди обяд в изборния ден бяха образувани 79 досъдебни производства за изборна търговия.



  • "Репортери без граници": Как се купуват лоялни медии в България

    Преди изборите в България международната организация "Репортери без граници" излиза с обширен материал, в който се критикува "сериозното ограничаване на свободата на печата в страната". Публикацията е преведена с известни съкращения и публикувана от "Дойче веле".

    Повечето български медии се намират в ръцете на малцина предприемачи, които в тясна координация с политиците им предписват редакционната линия. Правителството си купува лоялни медийни публикации чрез субсидиране на медиите, главно с европейски пари. Тъкмо поради това през последните години България се свлече от 35 до 113 място в ранглистата за свободата на печата и независимо, че е член на ЕС, остава след страни като Украйна, Косово и Уганда.

    "Тревожен сигнал е фактът, че днес едва всеки осми българин вярва в независимостта на медиите. ЕС трябва много по-ясно, отколкото досега да настоява българското правителство да разпределя финансовите помощи от ЕС по един наистина прозрачен начин. То трябва да зачита такива основни ценности на Общността като медийния плурализъм и професионалната свобода на независимите журналисти", казва изпълнителният директор на "Репортери без граници” Кристиан Мир.

    Оцеляването зависи от финансовите помощи

    Журналистите в България често пъти са подложени на ограничения в своята работа в резултат от силния политически или икономически натиск. Оцеляването на много медии зависи от финансовите помощи, чрез които правителството директно въздейства върху публикациите, като ги раздава само на добронамерени медии. Голяма част от тези пари идват от фондовете на ЕС, както наскоро по убедителен начин доказа в свой доклад Югоизточноевропейската медийна организация SEEMO. Организацията твърди, че между 2007 и 2012 година по непрозрачен начин са били раздадени 3.6 милиона евро само на печатни издания, като медиите са се отплащали с проправителствени публикации."

    Журналистическото разследване на Спас Спасов (журналист в "Дневник") доказа, че само за две години в десет общини са били раздадени допълнително 1.4 милиона евро – пари от ЕС – за да се осигурят благоприятни публикации.

    Малцина на брой предприемачи владеят повечето медии в България и ги използват, за да постигнат своите – обикновено икономически – цели. Ето защо рядко излизат независими разследвания за корупцията и за преплитанията между икономическите и политически елити. И обратно – все по-често излизат платени публикации без обозначение, а журналистите си налагат автоцензура, за да не изгубят работата си. Поради всичко това доверието на хората в независимостта на медиите от години продължава да спада.

    Проблемът с преплитанията, зависимостите и непрозрачността ясно се онагледява от случая с Делян Пеевски, най-влиятелния медиен предприемач в България. Неговият холдинг "Нова българска медийна група" (НБМГ) поддържа тесни връзки с всяко от управляващите правителства. На 21-годишна възраст, благодарение на семейните си връзки, Пеевски започва стремителна кариера в правителствения апарат, като успоредно с това името му е забъркано в редица скандали за лично обогатяване и злоупотреба с власт.

    Номинацията му за шеф на тайните служби през юни 2013 година предизвика няколкомесечни масови протести срещу правителството. Днес предприемачът и депутат притежава повечето централни и регионални вестници (вкл. "Телеграф", „Монитор”, "Политика"), няколко от най-четените информационни портали - например "Блиц" и "Пик" (Пеевски не ги притежава официално – бел.ред. Mediapool) , както и телевизията с национален обхват ТВ 3 (вероятно се има предвид Канал 3, която също не се притежава официално от Делян Пеевски – бел.ред.Mediapool). Освен това той контролира голяма част от разпространението на вестници и като предприемач е сред най-платежоспособните рекламодатели в страната.

    Една медийна империя

    Същинската структура на медийната империя, която Пеевски изгради заедно с майка си Ирена Кръстева, продължава да е неясна – включително и след решението им през август 2015 г. публично да оповестят съпритежаването на многобройни медии. В много случаи сложните бизнес-модели и различните посреднически фирми пречат да се видят ясно структурите на собствеността.

    В депутатската декларация на Пеевски пред парламента са вписани единствено едно жилище и един стар автомобил (така беше до 2015 г. но в декларацията си пред Сметната палата през 2016 г. Пеевски вписа доходи от дивидент и дялови участия във фирми – бел.ред. Mediapool).

    Изискванията за прозрачност в България са слаби и почти не се прилагат. Положението не се промени и с влизането в сила през 2014 г. на закон, според който фирмите, регистрирани в чуждестранни данъчни оазиси, нямат право да притежават медии. Според наблюдатели, този закон се е прицелвал най-вече в конкурентите на Пеевски на медийния пазар.

    Толкова по-очевидни обаче са връзките на Пеевски с политическите елити. Кредитът за изграждането на неговия медиен холдинг навремето дойде най-вече от КТБ, където по онова време държавата държеше голяма част от активите си. По онова време медиите от НБМГ пишеха много лоялно за българското правителство и остро нападаха лидера на опозицията и тогавашен кмет на София Бойко Борисов. Когато Борисов беше избран за премиер, те незабавно преминаха на негова страна и оттам насетне започнаха с ентусиазъм да пишат вече за делата на правителството, да оклеветяват политическите му опоненти и да сплашват онези журналисти, които пишеха критично за връзките на Пеевски с властващите.

    С такива нападки отново и отново се атакува реномираният информационен портал "Биволъ", известен с журналистическите си разследвания. През декември 2016 г. "Репортери без граници" призоваха българските власти да вземат по-сериозни мерки за охраната на репортера от "Биволъ" Димитър Стоянов, който стана обект на масивни заплахи след публикациите си за злоупотреба с европейски пари.

    След разследването на "Биволъ" за "Булгартабак", медиите, които тогава притежаваше Делян Пеевски и които принадлежаха към неговата НБМГ, нападнаха редакционния екип с една безпримерна клеветническа кампания. На мушка бяха най-вече основателите на сайта Асен Йорданов и Атанас Чобанов, които през 2014 г. „Репортери без граници” включиха сред най-големите "Герои на свободата на печата".

    Натиск срещу журналисти

    През юни 2016 година една от най-смелите журналистки в България, Лили Маринкова, неочаквано изгуби работата си в държавното Българско национално радио. Това уволнение беше едно от първите решения на новия генерален директор Александър Велев. Радиото обясни, че Маринкова излиза в пенсия. "Репортери без граници" смятат, че това е само претекст, и предполагат, че преди президентските избори през ноември е трябвало да бъде заглушен един независим глас. Маринкова често критикуваше правителството, а в едно от последните ѝ предавания стана дума и за предприемача Делян Пеевски и неговите имущества.

    Открит натиск върху критичните журналисти в България упражняват също така различни власти и министри. През юли 2016 г. министър на културата Вежди Рашидов се оплака от твърде критични събеседници в студиото на държавната телевизия. Той препоръча на водещия Георги Ангелов да си припомни кой му плаща заплатата и да не се шегува с правителството. След обществените протести и писмото от Асоциацията на европейските журналисти, в които се настояваше за неговата оставка, министърът се извини.

    За сплашване на неудобни редакции властите използват още данъчни процедури (например – срещу вестник "Сега", който критикува правителството) или пък клеветнически кампании (такава проведе бившият министър на инвестициите Иван Данов срещу шефа на "Биволъ" Атанас Чобанов), та чак до ужасяващи глоби. През януари 2015 г. Финансовият надзор наложи глоби в размер на 85 000 евро на икономическия седмичник "Капитал" и на всекидневника "Дневник". Ставаше дума за техните публикации около банковата криза през 2014 г. и отказа на редакциите да огласят източниците си. Двете издания са част от "Икономедия", която принадлежи на бизнесмена Иво Прокопиев.



  • Съдът нареди да се обявят собствениците на складовете за горива

    В 14-дневен срок финансовото министерство да обяви публично кои са собствениците на складовете на горива, реши Върховният административен съд по делото на членовете на политическия съвет на "Нова Република" Петър Славов и Мартин Димитров срещу отказа на ведомството да предостави тази информация с мотива, че е търговска тайна.

    Съдът обаче не е съгласен, че данните за съдържателите на данъчните складове и техния капацитет трябва да са търговска тайна и нарежда на Министерството на финансите да даде исканата информация. Това решение не подлежи на обжалване.

    От "Нова република" обаче настояха на пресконференция в сряда правителството да ускори предоставянето на исканите данни и това да стане до петък, преди предсрочните парламентарни избори на 26 март.

    "Лично Герджиков да се намеси и да кажат кои са собствениците на данъчни складове за горивата, за да знаят хората преди изборите кой е отговорен за скъпите бензин и дизел. Нека потвърдят или отхвърлят нашите съмнения, че може би не става дума за картел, а за монопол“, призова Мартин Димитров.

    Според "Нова република" именно концентрацията в собствеността на данъчните складове пречи на конкуренцията на пазара на горива и така българите плащат всяка година по 1 милиард лева повече за бензин и дизел.

    "Тази информация бе крита и от ГЕРБ, и от БСП, и от ДПС. Дори прокуратурата се намеси в защита на картела и призова да не ни бъде отговаряно. Ние обаче не се отказахме и днес постигнахме преломна победа в битката с картела“, допълни Петър Славов.

    Говорителят на политическата формация и бивш министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който по време на мандата си влезе в остър конфликт с шефа на "Лукойл" Валентин Златен относно начина на формирането на цените на горивата, припомни, че вече са минали пет години, откакто КЗК обяви, че има съмнение за картел на пазара на горива.

    "Пет милиарда лева са откраднати от всеки един от нас, защото плащаме по-скъпи бензин и дизел на картела. По 1 милиард лева всяка година! Там са парите за училища, там са парите за пътища, там са парите за социална политика“, каза Трайков.

    Политическият говорител на "Нова република" обясни, че с по-скъпите горива българската икономика губи конкурентоспособност, а растежът е по-нисък.

    "Сега виждате на практика ползата от "Нова република". Виждате и разликата с всички останали – всички покровителстват кражбите, а ние постигаме резултати. Осъдихме Министерството на финансите и скоро всички ще знаем истината – има или няма монопол при складовете за горива и как точно правителствата на БСП, на ДПС, на ГЕРБ, заедно с КЗК, заедно с прокуратурата, бранят монополистите, а не хората“, продължи Трайков.

    Радан Кънев каза, че целта на "Нова република" е законът да бъде оръжие на слабия. Победата срещу картела при горивата е такъв пример.

    "Настояваме обаче и за търсене на отговорност и разследване, ако се окаже, че властта е съучаствала в кражбата на тези 5 милиарда. Кои министри са прикривали картела и монопола? Кои членове на КЗК са бездействали срещу картела и монопола? Кои политически сили са осигурявали чадъра? Отговор на последния въпрос имаме – това са ГЕРБ, БСП и ДПС – те управляваха в последните години“, каза още Кънев.

    Според политическата формация българите имат право да знаят тази информация преди изборите, за да могат да преценят кой ги е бранил от картела и кой го е прикривал.



  • Цацаров: Критиците на прокуратурата нямаше да искат реформа, ако бяха на мое място

    "Половината от тези, които говорят за съдебна реформа, не са в състояние да обяснят какво имат предвид. Ако на моето място като главен прокурор беше някой от тези, които говорят постоянно за реформа, нямаше и да си помислят за реформа в прокуратурата. Представете си, ако тази прокуратура е на подчинение на изпълнителната власт – ще се сменя съставът й така, както се сменят областни управители ли?"

    Това коментира главният прокурор Сотир Цацаров в четвъртък пред бТВ. Ден, след като ДАНС обяви, че един турски гражданин е експулсиран, а друг е нежелан, тъй като с действията си застрашават националната сигурност на страната ни, Цацаров се появи едновременно по трите национални телевизии със записани в кабинета му интервюта.

    Очевидната цел на синхронните му участия, чието съдържание бе почти идентично, бе да бъде успокоена аудиторията, че активността на държавата ни срещу представители на турските власти не са провокирани от извършени от тях престъпления, а заради агитация, застрашаваща цялостта на държавата.

    "Това не е враждебен акт срещу Република Турция, това е в интерес на националната ни сигурност", заяви Цацаров пред БНТ с уточнението, че "не става дума за въздействие само върху изборите".

    "Няма страна, която да не иска добри отношения със своите съседи, които да са те, в това число и Република Турция. Не става дума за изостряне на отношенията с Турция, а за това, което всяка страна, която държи на суверенитета си, трябва да прави", продължи лаконично главният прокурор с уговорката, че информацията по случая е класифицирана.

    Освен тази тема обаче, Цацаров засегна и идеите за реформа в прокуратурата, които са основен приоритет в предизборните кампании на две партии – "Да, България" и "Нова Република". Без да ги споменава поименно, главният прокурор разкритикува посланията им, придържайки се към добре познатата си позиция, че е по-добре нищо да не се пипа, защото в противен случай държавното обвинение ще попадне в рамките на изпълнителната власт, което е опасно.

    "Повечето, които атакуват прокуратурата, нямат грам ясна концепция за това какво да се направи с наказателното производство. Наказателният кодекс трябва да бъде реформиран, за което се изисква политическа воля, но тогава става опасен", коментира Цацаров пред БНТ.

    "НК да бъде разтоварен от дребни престъпления, които по същество са административни съобщения. Този НК трябва да бъде реформиран така, че длъжностите и корупционните отношения да са в съзвучие на обществените отношения, а не на тези от 1968 година. В наказателния процес – и при кражба на три килограма мед, и при дело за убийство – наказателният процес тече по един и същи начин. Това трябва да се промени. Трябва да се прекрати и практиката постоянно да се връща съдебният процес", добави той пред бТВ.

    От думите му за пореден път стана ясно, че основният проблем на прокуратурата не е липса на ефективност по делата за корупция по високите етажи на властта, а формализмът в наказателния процес. Въпреки че ръководителят на румънската антикорупционна прокуратуа Лаура Кьовеши се срещна с него преди седмица в София, Цацаров не сметна за необходимо да засегне тази тема в някое от трите си телевизионни участия.

    Вместо това, подобно на предшественика си Борис Велчев, той напоително се оплака от количеството сигнали, пристигащи в прокуратуратра, въпреки че не са от нейната компетентност.

    "Защо постоянно до прокуратурата стигат неща, които не са от компетентността на прокуратурата? Това се прави от хора, на които така е удобно – да отнесат нещо в прокуратурата и до главния прокурор, хората да чакат решенията от нас, но прокуратурата няма какво да направи. Всеки може да си измие ръцете с нас", заяви той пред БНТ.

    Пред Нова телевизия той призова и за прокарване на промени в Закона за вероизповеданията: "Моментът е назрял и ще презрее, докато тези, от които решенията зависят, се чудят дали е назрял. Казвал съм го и друг път – законът се нуждае от разумна, но радикална промяна в закона. Посоката – държавен контрол върху верското образование. Държавата трябва да има стоето участие в образованието и възможностите на лицата, които проповядват в определени храмове. Иначе даваме територия на екстремизъм. Нима има нещо лошо в това тези хора да получават своето образование в България?"

    Помолен да коментира блокадите на „Обединените патриоти“ по турската граница, той отказа да говори за политически партии, ограничавайки се само с формалното уверение, че МВР и прокуратурата щели да следят за спазването на закона и обществения ред по време на изборите в неделя.



  • Четирима загинаха при терористична атака край британския парламент

    Четирима души са убити, а поне 20 други са ранени при терористична атака в района на британския парламент в Лондон в сряда, съобщиха полицейските власти. Информацията за атаката все още е непълна и противоречива. Част от пострадалите са в критично състояние.

    Трима от ранените са френски ученици, други двама са румънци. Няма информация за пострадали българи, съобщават от българското посолство.

    Атаката е започнала в 15.10 часа местно време (17.10 българско), когато автомобил се врязал в група пешеходци на Уестминстърския мост, след което се е ударил в оградата му. При този инцидент са загинали двама от пешеходците, а други десетина души са били ранени.

    След като колата Hyundai i40 се блъснала в оградата на моста, шофьорът – мъж от азиатски произход на средна възраст, излязъл от нея, държейки според очевидци "дълъг кухненски нож", и се насочил към портите на сградата на парламента.

    Там той наръгал полицай, след което бил застрелян от упор от двама служители на реда. Наръганият полицай е починал. ББС съобщава, че британският премиер Тереза Мей се намирала съвсем близо до мястото на събитията пред парламента, но е била бързо изведена от там.

    Екип от сапьори e проучил и съмнителен автомобил, паркиран край сградата на парламента. След като било установено, че няма заплаха, е започнала евакуацията на 500 души, които са се намирали в сградата по време на нападението.

    Шефът на контратерористичния екип на лондонската полиция Марк Роули коментира, че разследването вече е в ход. Водещата версия е "мародерска терористична атака", каза Роули.

    Засега данните сочат, че става дума за един нападател, но властите са започнали щателно претърсване на района в издирване на улики.

    Британските медии първоначално съобщиха, че зад атаката стои добре известния на полицията ислямист Абу Изадин, с рождено име Тревър Букс, но после тази информация не бе потвърдена от властите.

    В Лондон е в сила високо ниво на опасност от тероризъм. В британския парламент бе обявено състояние на извънредно положение и работната сесия бе прекратена.

    От "Даунинг стрийт" съобщиха, че премиерът Тереза Мей, която по времето на инцидента се е намирала в сградата на Камарата на общините, не е пострадала.

    Малко след инцидента тя е напуснала мястото.

    Инцидентът става в деня, в който Белгия отбелязва една година от кървавите терористични нападения в столицата Брюксел, при които загинаха 32 души. За двата инцидента на летището в Брюксел и на метростанция в близост до т. нар. европейски квартал в белгийската столица отговорност пое терористичната организация "Ислямска държава".

    В края на 2015 г. нападатели отнеха живота на над 130 души в Париж. Нападения имаше и в Ница, където нападател с товарен камион се вряза в тълпа и уби 84 души.

    В края на миналата година в Берлин отново с товарен камион нападател се вряза в коледен базар и уби 12 души. Сегашното нападение в Лондон се случва в деня, в който се отбелязва една година от атентатите в Брюксел, пишат британските медии.



  • ДАНС експулсира oще един турски държавен служител, друг е обявен за персона нон грата

    ДАНС е експулсирала във вторник още един турски държавен служител заради дейности, “създаващи антибългарски нагласи в райони със смесено население в страната и застрашаващи единството на българската нация“. Наложена му е забрана да влиза на българска територия за срок от пет години.

    Експулсираният е пребивавал в България от няколко години със статут на продължително пребиваващ като служител на турска държавна институция, уточняват от ДАНС.

    Освен това ДАНС е включила друг турски гражданин в списъка на нежеланите в страната чужденци, тъй като представлява заплаха за националната сигурност на страната.  Според събраните данни, турският гражданин е правил опити за придобиване на информация, представляваща държавна тайна.
     
    “Придобити са данни за негови действия, насочени срещу единството на нацията и опити за оказване на въздействие върху български институции в полза на чужд държавен интерес“, се казва в съобщението на ДАНС.
     
    Миналата седмица бяха експулсирани други двама турски граждани, които са сметнати за опасни за националната ни сигурност, а друг бе обявен за нежелан. Един от експулсираните бе главният секретар на областната администрация в Одрин Ибрахим Тарандж.
     
    В същото време посланикът ни в Анкара Надежда Нейнски бе викната на консултации в София и все още не се е върнала в Турция. 
     
    Не е ясно дали Анкара е предприела ответни мерки след изгонването на нейни граждани от България.
     
    Отношенията между България и Турция са обтегнати през последните седмици заради агитацията на турски представители в полза на партията на Лютви Местан ДОСТ. Турската страна очевидно не взе под внимание настояването на българските власти, изразени пред посланика им в София, че България счита тези прояви за опит за намеса във вътрешната ѝ политика.
     
    Само два дни след протеста на София Турция поиска България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата, имайки предвид ограничаването на броя на секциите за гласуване на турска територия до 35.


УЕБ ПОРТФОЛИО

In order to view this object you need Flash Player 9+ support!

Get Adobe Flash player

Powered by RS Web Solutions

СОФТУЕР
Разгледай продукта