Добре дошли! Вие разглеждате ГЕОДЕЯ СОФТУЕР И УЕБ ДИЗАЙН ПРАВНИ новини Правни новини

ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

УЕБ ДИЗАЙН

Правни новини

Lex.bg - Последни новини
Lex.bg - българският правен портал

  • Бизнес картата за разплащания е инструмент за контрол на служебните финанси

    Голяма част от проблемите при управление на малките и средните предприятия у нас могат да бъдат решени с карта Visa Business

    Нито една икономика не може да просперира без здрави, конкурентни и процъфтяващи малки и средни предприятия (МСП). Те са основата, върху която е изградена европейската икономика, и съставляват повече от 99% от всички търговски субекти в еврозоната. Те осигуряват повече от две трети от работната сила и генерират около 60% от добавената стойност на целия континент.

    Според най-новите изследвания МСП отговарят за около 85% от общото нарастване на заетостта между 2002 г. и 2010 г. и имат много по-високи темпове на растеж на заетостта в сравнение с големите предприятия.

    Голяма част от МСП се изправят пред различни проблеми при управлението на финансовите си средства. Проучванията показват, че контролът върху разходите, бюрокрацията, отделеното за управление на финансите време и достъпът до точна финансова информация са ключови проблеми за собствениците на МСП. Много от времето, отделено за изброените дейности, може да бъде оползотворено за поддържане на добрите отношения с клиентите, както и за спечелване на нови поръчки.

    В същото време банковият сектор е в състояние да помогне много в това отношение, защото разполага с подходящи инструменти, от които всяко предприятие да извлече значителни ползи. Дебитните и кредитни карти Visa Business са един от тях.

    Дебитни и кредитни карти Visa Business са най-добрата възможност за малкия и средния бизнес да си осигури желаното ниво на сигурност при управление на служебните финанси, по-малко време за обработка на документи и по-сигурен и удобен начин за извършване и получаване на плащания.

    Като лидер в бизнес разплащанията Visa Европа предлага гъвкави решения за устойчив растеж и модерно управление на МСП. От помощ в счетоводството до централизация на всекидневните разплащания картите Visa Business дават детайлен контрол върху всяка трансакция, като трансформират начина, по който МСП се разплащат с партньорите си.

    Вземането на правилни финансови решения зависи от точното състояние на паричните средства на предприятието във всеки един момент. Всяка направена покупка с дебитни или кредитни карти Visa Business се осъществява директно от банковата сметка към картата и благодарение на бързата онлайн справка можете да получите точна информация за всяка трансакция с картата и ефектът ѝ върху цялостния баланс. Извлеченията позволяват бързо и лесно отчитане, повишен контрол, спестяват време и пари от счетоводни дейности и обработка на документация, а също така улесняват отчитането на ДДС и други данъци.

    Много от банките и финансовите институции, които издават дебитни и кредитни карти Visa Business, предоставят и допълнителни услуги и възможности, съобразени с потребностите на специфичните отрасли и клиенти. Повече информация за допълнителните възможности, предлагани с карти Visa Business, можеш да научиш от предпочитаната от теб банка – издател на дебитни и кредитни карти Visa Business.

    Платена публикация



  • Шведски съд потвърди заповедта за задържане на Джулиан Асандж

    Шведски съд потвърди заповедта за задържане на основателя на Уикипедия Джулиан Асандж, предаде Ройтерс в сряда.

    44-годишният Асандж е издирван от шведските власти за разпит по обвинение за изнасилване през 2010 г., което той отхвърля.

    "Стокхолмският окръжен съд смята, че все още има основания за подозренията срещу Джулиан Асандж в изнасилване и други закононарушения от по-лека степен и че все още има риск той да избяга от съдебно преследване или наказание", се казва в изявление на съда.

    На 19 юни 2012 г. основателят на Уикилийкс потърси убежище в посолството на Еквадор в Лондон, за да избегне екстрадиция в Швеция. Асандж твърди, че отправените му обвинения в изнасилване и други сексуални престъпления са политически мотивирани и се опасява, че от Швеция може да бъде екстрадиран в САЩ, където срещу него се води наказателно разследване за дейността на Уикилийкс.

    През 2010 г. Уикилийкс публикува над 90 000 поверителни документа на САЩ за военната им кампания в Афганистан, които бяха последвани от други 400 000 за операциите в Ирак. След тези разкрития сайтът публикува и милиони дипломатически грами, някои от които бяха още от 1973 г., припомня Ройтерс.



  • Твърденията на "Пик" за "платените протести" срещу Цацаров – доказано клеветнически

    Жълтият сайт "Пик" е разпространил клеветнически твърдения за "платените протести" срещу главния прокурор Сотир Цацаров, организирани от "Протестна мрежа" през юли м.г.

    Това става ясно от решение на Софийския районен съд (СРС) по дело, заведено от Антоанета Цонева срещу онлайн изданието във връзка със статията "БОМБА В ПИК! Радан и "Протестна мрежа" на тайна среща планират свалянето на Цацаров. Дават по 50 на човек за митинг срещу главния прокурор. Набъркан ли е министър Ненчев?"

    Съдия София Икономова приема, че "тази информация е клеветническа, доколкото по делото не се установи да е договаряно заплащане на участници в протест, и в това договаряне да е участвала ищцата".

    Затова и уважава целия иск на Цонева в размер на 4500 лева за причинени неимуществени вреди. Собственикът на сайта Недялко Недялков пък ще трябва да плати и допълнително 940 лева за разходи по делото.

    Става въпрос за масовия протест срещу Цацаров, проведен пред Съдебната палата в София на 15 юли м.г., който впоследствие бе отразен като "платен" от редица медии, близки до депутата от ДПС Делян Пеевски.

    "Само по себе си заплащането за участие в протест е действие, което предизвиква негативни оценки за организатора, според възприетите и утвърдени в обществото морално-етични норми. Ето защо приписването на участие в такава дейност безспорно се отразява върху доброто име и личния и професионален авторитет на съответното лице – в случая ищцата Антоанета Цонева", пише в решението си съдия Икономова.

    От мотивите ѝ става ясно, че при разглеждането на казуса на първа инстанция вече бившият главен редактор на "Пик" Ивайло Крачунов обяснил, че името, с което е подписан текстът – Данка Радева, всъщност е псевдоним и зад него не стои реален автор. Информацията пък била от читателско писмо, но Крачунов решил да я публикува, защото му се сторила достоверна, защото публично се споделяла от главните редактори на вестниците "Труд" и "7 дни спорт" – Петьо Блъсков и Юлий Москов, както и от Богомил Бонев и Нора Стоичкова.

    Според съда обаче, въпреки че според изданието информацията идвала от читател, в случая самата редакция също е имала намеса в съставянето на клеветнически текст.

    "От събраните в хода на производството доказателства се установи, че посочената за автор на статията Данка Радева не работи по трудово правоотношение при ответника, нито пък има данни да е получили по друг ред възнаграждение за съставяне на процесната статия... Видно от редакцията на процесната статия, в частта, коментирана по-горе като клеветническа, е извършена редакция от служителите на ответника. Извод в тази насока може да бъде направен от посоченото "Източници на ПИК довериха...". Логически необосновано би било да се приеме, че това е част от текст, съставен от лице, различно от служител на информационната агенция - ответник, или от лице, на което последната е възложила написване на материал", пише още съдия Икономова.

    Преди два месеца Антоанета Цонева и Асен Генов осъдиха на първа инстанция и притежавания от Делян Пеевски вестник "Монитор" за подобна публикация. Тогава съдия Валентин Борисов прецени, че авторът на публикацията не може да докаже твърденията си, а те са направени с цел уронване на престижа на двамата споменати.



  • Реформата и посоката - защо не вървим напред

    *Лекцията на доц. Кристиан Таков под наслов "Реформата и посоката - защо не вървим напред" е изнесена пред студенти във Великотърновския университет по време на дискусията за перспективите пред съдебната реформа. Публикувана е с незначителни съкращения.

    Да се отговори на въпроса защо нещо не върви е изключително отговорна работа. Сещам се за онзи хубав израз, че на всеки сложен въпрос има поне един прост, ясен, лесен за разбиране грешен отговор.

    Не е само една причината, причините са много - многотия и комплексност. Ако имахме една проста и ясна причина, тогава бихме могли да насочим цялата си енергия към нея.

    Вторият проблем е, че не знаем коя причина в какво съотношение е с останалите. Много често причините се пораждат една от друга, взаимодействат си допълнително, действат в т.нар. синергетична връзка и не можем да знаем, когато пипаме само една от причините дали няма да дадем възможност на други от тях да усилят своето влияние.

    Може би сте забелязвали - когато вземате антибиотик, утрепвате бактерията, само че тя освобождава място за други бактерии, които избуяват по страшен начин. И тогава вместо да изпишете вежди, изваждате очи.

    Трябва да има една изключително прецизна предварителна планировка на цялата офанзива за положитела промяна, наречена съдебна реформа. Тоест трябва да имаме някой, който е почти гениален. А освен че трябва да има гениални хора, които да я измислят, трябва да има и хора на достатъчно властови позиции, които да проведат и реализират измисленото.


    Ако приемем, че Христо Иванов, поставяйки идеята за съдебната реформа, е бил гениалният, то той нямаше, уви, политическата подкрепа. Изначално му е било казано, че част от тази реформа, която се отнася до прокуратурата, няма да я бъде. Това, разбира се, не го е отказало да прокара реформата в останалите нейни части, отнасящи се до съдебната система. След като той лично видя, че има политика на отлагане, протакане, отчайване, обезсилване изваждане, така да се каже, на отровните зъби на реформата, той предприе една изключително смела и достойна за уважение постъпка, която ще остане дълго време без последователи. Той просто подаде оставката си. Казвайки си - предполагам, това е бил един от водещите му мотиви, че няма смисъл да легитимира нещо, което цели просто да обезсили съдебната реформа чрез нейното обезкървяване, отлагане, видоизменяне, мутация и в крайна сметка израждане.

    Само че, ако се запитаме къде са причините тази или по-голяма реформа да не сработи, тогава стигаме до изключително опасни глъбини на националната психика; едни тежки цивилизационни разриви, които битуват не просто в нашето общество, ако то има характеристиките на общество.

    Те битуват във всекиго от нас, в една или друга степен. Дори да не искаме да си признаем, че тези противоречия са заложени в душите ни, рано или късно ще установите, че във всеки от нас има някакво противоречие на личният избор и понякога е изключително трудно да тръгнем по по-стръмния, трънливия и на всичкото отгоре с неизвестен край, път.

    Ще говоря разхвърляно, защото много трудно мога да систематизирам. Би трябвало аз да съм геният, който да каже: не станаха работите или не стават все още, защото имаме причини, йерархично подредени по следния начин със следното относително тегло в сегашния, бих казал, частичен неуспех на реформата.

    Така че, докато ме слушате, прекарвайте всичко през собствените си мозъци, давайте си отговори на въпроси, които пред вас самите възникват. Просто използвайте това, което ще кажа, не като откровение свише, защото надали има някой, който може да застане пред вас с откровение свише.

    Спомням си в тази връзка в началото на прехода, ранните 90 години на миналия век, в България масово се изсипваха огромно количество западни експерти, които изразходваха западни пари, за да обучават източноевропейците как да преобразуват една тоталитарна система в демократично действаща. Истината е, че никой от тях нямаше ни най-малка представа. Те ни казваха: а при нас в Германия е така, а при нас във Франция е еди-как си, а при нас в Америка или във Великобритания го правим по еди-какъв си начин.

    Само че това нямаше как да бъде нагодено към местните особености. По тази причина много институции, привнесени наготово от западните демокрации - като Конституционен съд, като Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за финансов надзор, като административно правораздаване - в един или друг момент просто блокираха и не изпълниха високите изисквания, които бяха поставени пред тях.

    Можем да кажем, че и президентската институция в течение на годините не се е оказвала на въпросната висота. Макар че имаме всички предпоставки един президент да бъде независим.

    Ако обаче конкретното персонално съдържание не е годно да изпълни докрай институционалната рамка, ще се получи онзи специфичен звук на хлопане на недобре напаснати по размера си части. По тази причина много хора, заемащи изключително високи държавни постове, се държат по унизителен за съответната институция начин.

    Има и друга причина, която мен винаги ме е дразнела, тя е свързана с една китайска поговорка - Когато малкият човек започне да хвърля голяма сянка, мракът е близо.

    В България обаче това не е специалитет на последните 26 години. Ако прочетете изключително трагичните автори в българската литература, а за мен те са двама – единият е Алеко Константинов, а другият е Чудомир, ще видите, че нещата упорито продължават да персистират такива, каквито са били и вчера, и преди 10, преди 25 години, преди 70, преди 100 години най-вероятно. Тоест проблемът е някъде, както се казва, в чипа ни.

    Друг проблем, който виждам от народопсихологически аспект, е, че в България много често свободата е била не извоювана със собствени усилия а е била подарявана или се е случвало така, че са ни я инсталирали по определен начин.

    Разбира се, ще кажете – не е вярно, от турското робство са ни освободили не руснаците, а ние си имаме собствен принос с Априлското въстание и с Шипченската епопея. Проблемът, колеги и съмишленици, е че тези, които са извоювали свободата, обикновено не са я доживявали. На нея са се наслаждавали другите, които са очаквали с любопитство да видят какво ще стане, надничайки предпазливо зад спуснати пердета на добре залостени къщи и дворове.

    Така че дори и тогава, когато един народ е извоювал свободата си чрез едно микромалцинство, излъчено от себе си, от онези хора, които минават за солта на земята, то не означава автоматично, че този народ е достоен за свободата си. Защото я е извоювал не той, а една много малка част от него, която твърде често е загинала, изпепелена е в борбата за тази свобода.

    След тези изключително песимистични размисли да се обърнем към ежедневието, което може да прозвучи и малко по-оптимистично, или поне да ни заглавичка леко в своята злободневност, та да не мислим толкова отчаяно.

    И ще ви каза защо размишляваме отчаяно – защото ние сме просто една брънка от една безкрайна верига. Ние сме микрочастица от световната история, а историята познава моменти на подеми и ужасни моменти на падения.

    Помислете само колко векове наред една прекрасна римска цивилизация е изглеждала безвъзвратно изгубена и унизена в своите постижения през т. нар. мрачно средновековие. Добре, но минават няколко века и тя се възражда. Така че това, което вие ще опитате да постигнете, може би няма да донесе благо за вас, но то със сигурност ще допринесе някъде ако не институционално, то поне културно, то поне като информационна следа ще остане и всяко следващо въздигане на цивилизацията ще бъде на малко по-високо равнище.

    Да се върнем на конкретиките, които обаче няма да ви обяснят цялостната схема на частичния успех или частичния неуспех на съдебната реформа. Започвам с едно чисто персонално надмощие, надмощие като бройки. Грубо казано, в България като че ли се оформиха два големи центъра.

    Единият, да го наречем – на прогресистите, другият на консервативните сили по отношение на съдебната реформа - всеки от тези два центъра има своите водачи

    Оказа се – поради исторически и поради вероятно случайни причини - че центърът на консерваторите си намери своите двама водачи. Центърът на прогресистите, на тези, които искат промяна, се обедини също около двамина.

    Единият е тук вдясно от мен, Христо Иванов, другият се оказа, за огромна изненада за статуквото, излъченият от самото това статукво, Лозан Панов, председателят на ВКС. Случват се понякога такива чудеса. Някой, който е избран по политически причини, изведнъж се усеща, или не изведнъж, а съвсем закономерно – се усеща, че позицията, на която е застанал, му дава независимостта и възможността да се еманципира и той избира именно това, а не да стане част от статуквото. Не да обслужва нечии интереси, надявайки се след напускането на поста да бъде достатъчно добре обезпечен. Та има малки и редки изключения, в които хората действително се еманципират и ми се струва, че, дай Боже, Лозан Панов е едно от тези изключения. Само че единият от двамата напусна, така да се каже, по силата на политическата необходимост и нравствения подтик, който, както подчертах, дълбоко уважавам. Остана само Лозан Панов.

    Лозан Панов обаче няма правото, а и не бива да говори твърде политизирано за съдебната реформа, защото не му приляга да бъде непременно много ярко заемащ страна в тези твърде политически процеси.

    Другите двама представители на другия полюс - главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния административен съд Георги Колев, останаха непокътнати на местата си и продължават да имат цялата власт, с която са разполагали, при това както официална, така и неофициална.

    Отпадането на единия от прогресивните и запазването на двамата консервативни със сигурност е подействало много развращаващо, много отчайващо на онези, които са се надявали, че веднъж започнала, реформата не може да бъде спряна.

    Оказва се, че всяка реформа, всяко устремно движение напред може с достатъчно сръчни средства на масово психологическо въздействие да бъде ако не спряно и върнато назад, то поне в достатъчна степен забавено, така че да изглежда, че нищо не се случва.

    Друга причина са действително много добре осъзнатите действия на консервативното крило, което се бори срещу съдебната реформа.

    Аз не отричам, между другото, на това консервативно крило известни основания да бъде скептично, защото вероятно някои от пазителите на тази консервативна традиция са виждали достатъчно на брой непремислени промени. И по тази причина са придобили леко отвращение към реформите, които гълтат страшно много енергия, водят невинаги до добри резултати и известно време след това се оказва, че и този не бил начинът и така не са постигнати целите.

    По какъв начин консервативното крило се опитва да спре или поне да забави реформата?

    Чрез тактиката на изтощаването.


    Това означава безкрайно отлагане във времето, създаване на множество дребни пречки, обезкървяване на реформаторските идеи, изваждане на жилото на всяка една, ред наглед дребни промени, които обаче правят безпредметни останалите, или отнемане на части от цялата система на промени, които обезсмислят пък друга част. Представете си например Висш съдебен съвет, който е разделен на съдебна и на прокурорска камара, само че, да кажем, начинът на конституирането му не гарантира независимост на неговите представители. Каква ща е файдата? Формалистична и фасадна.

    Тук ще си позволя една ремарка към ключовите идеи за съдебна реформа на Инициатива "Правосъдие за всеки". Вие настоявате много за намаляване на мандата на главния прокурор. Само че дали някой ще бъде безконтролен 7 или 5 години, разбира се е важно, но не е решаващо.

    Въпросът е по какъв начин да гарантираме, че този главен прокурор първо – ще бъде независим, и второ – ще има мотива и причината да опита да ръководи прокуратурата по начин тя да действа ефективно в интерес на обществото, а не в интерес на онези, които са го издигнали и избрали. Забележете колко много са начините да бъде обезкървена, да бъде опропастена, осуетена, обезсмислена една реформа!

    Но основният инструмент за обезкървяването на реформата е в намаляването на гражданската енергия. Първоначалната еуфория може твърде бързо да бъде заместена от безразличие. Друга възможна причина е, че хората нямат непосредствен, животрептящ интерес, освен ако не водят конкретно съдебно дело.

    Хората не ги боли непосредствено. Това е малко като с пушенето – вие си пушите цигари и нищо не ви става. Изведнъж ще ви стане, но тогава ще е късно и няма да го разберете. На всичкото отгоре обществата за разлика от хората, не умират изведнъж – те умират постепенно. А могат и да се възстановят по някакъв начин...

    Само че тази "постепенност на влошаването" ни кара да свикваме с въпросното влошаване. И ако нямаме някакъв много светъл пример пред нас , който искаме да постигнем, е много трудно да удържим на този уклон надолу и все по-надолу.

    Друга причина, поради която съдебната реформа вероятно зацикля, пак се корени в някаква – не бих казал народопсихология, а в отсъствието на критична маса от хора, които искат промяната.

    Някой от вас каза : Всички ние искаме промяната. Позволете да поспоря с вас.

    Една потискащо малка част от нас искат промяната – защо?

    Пак доста отчайващо обяснение имам. И то е , че от 5 до 10 процента от хората във всяка сфера и професия стават да вършат работата, която вършат. Те, разбира се, искат системата да се оптимизира, така че да вършат работата си още по-добре. Това обаче обикновено означава, че оставащите 90 процента ще бъдат затормозени, изненадани и във всеки случай конфронтирани с нещо ново, което трябва да усвояват. И нямат никакъв интерес от промяна в системата.

    И неслучайно - макар че това не са социологически изследвания, а много груби преброявания – показват, че около една десета от съдиите подкрепят активно съдебната реформа. Като казвам активно – това не означава да срещнете в коридора явен поддръжник на съдебната реформа, да се огледате внимателно, да го потупате по рамото и да му кажете "Браво, давай все така, само напред, с теб съм". Само че не съм с теб, защото, когато стане въпрос да се подкрепи някое решение чрез конкретна жертва на каквото и да било, но нещо лично, тогава този подкрепящ няма да ви подкрепи. Защото системата в актуалния си вид му е удобна.

    Система, която се крепи на съдържащи невероятна магистратска мъдрост лафове от типа : "Оказа се, че страна по делото е близък на окръжния прокурор. И той веднъж ми се обади, пихме по кафе и той ми спомена за това дело. Не че е искал нещо специално от мен, той само ми спомена за това нещо и нали знаеш – на колега не се отказва."

    Ето такъв тип мъдрост всъщност води до пълно разрушаване на държавността или до препречване на нейното изграждане.

    На следващо място: Съдебната реформа по някои от посочените дотук причини няма подкрепа сред политическото представителство. Не използвам въобще думата "политически елит", защото тя е дълбоко порочна като термин, и невярна. Политическите партии не само в България, те никъде по света нямат истински интерес от независима съдебна власт.

    Само че в държавите, в които правото господства действително, политическите партии не могат да си позволят да не съхраняват независимостта на съдебната власт, докато у нас могат да си позволят да й пречат.

    За тях зависимата съдебна власт е много по-удобна отколкото независимата съдебна власт. Те знаят, че дори да са в опозиция ще има известни репресии срещу тях, но те няма да бъдат прекомерни, защото има опасност, когато от опозиция отново станат управляващи, да започнат да си връщат. И ако внимателно се вгледате в българската съдебна действителност, ще видите, че осъдени политици няма. Именно поради този, не бих казал - злонамерен, пакт.

    Не си ги представяйте като някакви сионски мъдреци събрани в мрачно подземие, с горящи факли наоколо, някакви масонски символи, да са се разбрали тържествено, да са си порязали вена и да са се подписали с кръв! Не, това е едно мълчаливо постигнато съгласие, че "така ще правим".

    То е станало по естествен път. То е нещо като извратен вариант на обществения договор на Жан Жак Русо.

    Преди това, в началото след прехода, може би е било война на всеки срещу всеки. Впоследствие са се усетили, че е много по-добре да спазват определени "правила". Дори някои субекти да се включват от време на време в политиката под булото на "антисистемни играчи", след влизането си в политиката стават изключително сговорчиви, годни да се споразумеят.

    Това ще бъде винаги така. Тоест, енергията за промяна няма как да дойде от политическата класа просто защото тя трябва да е луда да изгуби един невероятен лост на власт.

    Енергията трябва да дойде от другаде. Тя трябва да дойде от гражданското общество.

    И слава богу, има два центъра на това гражданско общество. Единият си идва с името си - Гражданска инициативата "Правосъдие за всеки", другият – по-отдавна съществуващ и въпреки че е професионално предопределен, е Съюзът на съдиите в България. Независимо че не е представител на всички съдии и че не е революционно настроена организация.

    Въпросът е, че трябва да има още много граждански инициативи или - по-скоро - една непрекъснатост на гражданската инициативност, за да бъдат накарани управляващите да се съобразят с исканията на хората. Какви могат да бъдат формите на тази гражданска инициативност аз не смея да прогнозирам.

    Бих искал само да предупредя, че непрекъснатият акционизъм и непрекъснатото действие също могат да доведат до изморяване. Внимавайте, трябва много прецизно да се дозира тази гражданска енергия, защото нейното прекаляване може да не доведе до нищо.

    А и когато виждаме, че от нея няма директни резултати, е много лесно и да се отчаем. Има хора, които по време на протестите срещу правителството на Орешарски идваха 3 – 4 дена на протест, беше готино времето, особено привечер, позахладнее малко, голям купон – как беше – "млади, красиви, умни", с компютърни знания, с лаптопи и всевъзможни технически джажи, и на третия – четвъртия ден казваха: "Ма то нищо не става, бе!" Да, селфи си правиш, "ма то нищо не става", Орешарски продължава да не пада! Нощта на "белия автобус" беше като че ли кулминацията, след което енергията се спихна, защото се видя, че няма директен резултат...

    Колеги, директен резултат има! Той е огромен, но не е зрелищен!

    Не е бравурен някак си. Не е като талантливия тенор – да изпее една страхотна ария и публиката да се взриви и да стане на крака. Резултатът е в постоянното "възпаление", в което се намира българското общество. Това възпаление го прави свръхчувствително към всевъзможни безобразия и не допуска тези безобразия да се разраснат до степен на пълна нетърпимост.

    С две думи - гражданска активност, с вдъхновение и реализъм.



  • Присъда и пробация от 2 години за Чуколов

    Софийският градски съд осъди зам.-председателя на "Атака" Десислав Чуколов на две години пробация, съобщи Нова тв.

    Освен това, той ще трябва да се среща всяка седмица с пробационен инспектор, както и да полага обществено полезен труд през целия период на присъдата.  Ще му удържат и 25 процента от заплатата.

    Заместник-председателят на "Атака" има общо две присъди по дела за хулиганство.

    Припомняме – на 22-ри март лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и депутатът Десислав Чуколов се признаха за виновни за сбиването пред уличното магазинче в София миналата година.

    Делото стана известно като случая „клек шоп“ и получи широко обсъждане и реакции в медиите и социалните мрежи заради статута на двамата депутати.

    Днешното решение на съда може да се обжалва, но Чуколов няма такова намерение, заяви самият той, цитиран от БГНЕС:

    „Достатъчно съдебни процедури минаха, достатъчно прокурорски актове изчетоха в съдебната зала. Единственото, което ще ви споделя е, че съм идеално подготвен – когато Законът за съдебната власт влезе в пленарната зала, ще бъде разгледан. Видях системата отвън и отвътре и ще взема активно участие”.



  • Прокурорското лоби в съдебната колегия на ВСС си разпредели комисиите

    Мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) за пореден път показа в четвъртък навика си да се договаря зад кулисите и да налага своята воля безпрекословно върху малцинство. Така бяха формирани помощните комисии към съдийската колегията, състава и числеността им.

    Мнозинството в съвета дори не направи опит да се прикрие, че предварително е разпределило местата в комисиите на колегията, съобщи сайтът "Правен свят".

    При разделянето на ВСС парламентът определи, че решенията в съдийска колегия ще се вземат с мнозинство от 8 гласа при общо 14 членове. В колегията попаднаха точно осем от хората, които формират мнозинството на Сотир Цацаров и Георги Колев в Пленума на съвета (общия състав на ВСС, формиран от съдии и прокурори).

    Единственият шанс на тези осем да прокарат важните решения е да бъдат постоянно мобилизирани. Всяка проява на колебание дава шанс на малцинството, формирано около председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и Съюза на съдиите в България, да провали плановете им.

    Комисиите в четвъртък бяха разпределени именно с железен юмрук.

    Един от най-видните членове на мнозинството във ВСС Светла Петкова обяви като нещо предварително решено и подразбиращо се кои са "безспорните" членове в състава на комисиите.

    В края на заседанието налагането на волята със сила доведе до бойкот от страна на Юлия Ковачева и Камен Иванов, които публично заявиха, че няма да участват в гласуванията.

    Първият спор бе за числеността на комисиите. Юлия Ковачева (представител на малцинството) предложи две от по-важните комисии да са от по шест човека, за да могат да участват всички членове на колегията. Тя допълни, че останалите могат да са с по трима или четирима членове.

    Мнозинството наложи волята си те са съставени от по пет членове с аргумента, че нечетният брой може да взема решения. Нищо, че решенията на комисиите не са задължителни за колегията. Така представители на малцинство започнаха да изпадат извън борда на комисиите.

    Всяко гласуване за броя и състава им бе взето с 8 гласа "за", четирима "против". "Против" всеки път бяха хората от малцинство – Лозан Панов, Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Камен Иванов. В един момент Иванов каза, че явно неговият глас няма значение и започна да гласува "за". Накрая излезе от залата.

    Разигралият се сценарий показа, че всичко е било договорено предварително и дебатът в съдийската колегия е безсмислен. По едно време Светла Петкова се изпусна. За членове на етичната комисия бяха предложени Соня Найденова и Калин Калпакчиев. При гласуването за Найденова, Светла Петкова каза: "Да гласуваме за безспорните."

    Репликира я Галина Карагьозова: "Г-жо Петкова, поне не се издавайте. Откъде знаете, че са безспорни." Отговор не последва.

    В крайна сметка "безспорните" в ключовата Дисциплинарната комисия бяха разпределени 4:1 в полза на мнозинството, въпреки че съотношенията в колегията е 8:6. Това са Галя Георгиева (мнозинството), самата Светла Петкова (мнозинството), Милка Итова (мнозинството), Юлия

    Ковачева (малцинството) и Мария Кузманова (мнозинството).

    В комисия "Съдебна администрация" остават Каролина Неделчева и Галя Георгиева (от мнозинството), а новите са Димитър Узунов (мнозинството), Соня Найденова и Галина Карагьозова (от малцинството).

    В комисия "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика" (която няма никаква стойност за мнозинството, защото там има само работа и никаква власт) местата си запазват Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, Камен Иванов, Мария Кузманова и Соня Найденова – 4:1 в полза на малцинството.



  • Втората инстанция потвърди 10-годишната присъда за бившия шеф на разузнаването Кирчо Киров
    Военноапелативният съд потвърди 10-годишната присъда на бившия директор на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров, съобщиха от съда. 
     
    Киров е подсъдим за длъжностно присвояване на почти 5 милиона лева.
     
    Втората инстанция го е оправдала обаче по обвинението, че за улесняване на присвояването са били изготвени документи с невярно съдържание.
     
    Прокуратурата твърдеше, че Киров е оправдал кражбата на парите, съставяйки над 1000 официални финансови документа, с цел да бъдат използвани за доказване на несъществуващи служебни разходи.
     
    Освен 10-годишната присъда на бившия шеф на НРС е наложена и забрана да заема ръководна длъжност в държавна структура за 13 години. Присъдата не е окончателна и може да се обжалва пред Върховния касационен съд.
     
    През август 2015 г. първата инстанция също постанови 10-годишна присъда. 
     
    Процесът срещу Кирчо Киров се гледа при закрити врата, защото цялата информация по делото е секретна. Все пак се знае, че той бе изправен пред съда за присвояване на евро и долари на стойност 4.7 милиона лева от бюджета за специални операции на разузнаването.
     
    Прокуратурата твърди, че Кирчо Киров е присвоявал парите в периода от 2007 до 2011 г. Парите се харчели след създаването на "кухи оперативни дела", по които се пренасочвали огромни суми. Прокуратурата не е открила доказателства, че срещу изхарчените пари някой нещо е вършил.
     
    Той пък твърди, че делото срещу него е политическа поръчка. Неговата версия е, че парите са изхарчени за вербуване на информатори.
     
    "Решението на Военноапелативния съд очевидно е съобразено с актуалната политическа обстановка, извършващата се „съдебна реформа“ и предстоящите президентски избори. Зад решението стоят и хора, свързани с президентската администрация, които оказаха натиск върху решението на първа инстанция", заяви Киров пред "Фокус" в коментар на второистанционното решение.
     
    Той твърди още, че "политическите съображения и целесъобразност свалиха превръзката на Темида и взеха превес пред реалните факти и доказателства по делото, предвид многобройните процесуални нарушения".
     
    "Очевидно в рамките на няколко часа магистратите са успели да се запознаят с делото в дълбочина, въпреки всеобщата оценка, че се касае за дело с голяма фактическа и правна сложност. За сравнение само досъдебното производство беше с продължителност повече от година, а първоинстанционното производство – почти две години. Това поражда в мен основателно подозрение, че не всички членове на Второинстанционния състав са се запознали с делото”, коментира той .
     
    След като напусна позицията на шеф на разузнаването в началото на 2012 г., Кирчо Киров стана съветник на премиера Бойко Борисов по въпросите на сигурността. На 19 април същата година бе съобщено изненадващо, че Борисов е уволнил Киров, а ден по-късно прокуратурата обяви, че срещу него е образувано дело за финансови несъответствия.
     
    Делото започна, след като Сметната палата направи за първи път в своята история финансов одит на двете специални служби под шапката на президентството – разузнаването и Националната служба "Охрана".


  • Изчезват кутиите с 10 цигари

    От днес спира производството на кутии с по-малко от 20 цигари в тях.

    На 20 май влиза в сила преработената Директива на ЕС за тютюневите изделия, която вече е въведена в българското законодателство.

    Произведените до момента кутии с по 10 цигари могат да се продават на пазара максимум до 20 май догодина.

    14 нови текста ще предупреждават потребителите за вредата от тютюнопушенето. Сред тях са: "Тютюнопушенето причинява 9 от всеки 10 случая на рак на белите дробове" и "Тютюнопушенето уврежда белите Ви дробове".

    Стряскащите надписи и снимки, съобщаващи за вредата от тютюнопушенето, трябва да заемат 65% от площта на кутията.


    Цигарите и тютюнът за ръчно свиване на цигари вече не могат да имат характерни вкусово-ароматни качества, например на ментол, ванилия или захарни изделия, които прикриват вкуса и мириса на тютюн.

    В България се въвежда и забрана за рекламата на електронните цигари в медиите. Освен това не се позволява на тютюневи компании да финансират радио и телевизионни предавания.

    На опаковката вече няма да пише съдържанието на катран, никотин и въглероден оксид. То ще бъде заменено със съобщение, информиращо потребителите, че „тютюневият дим съдържа над 70 вещества, за които е известно, че причиняват рак“.

    "Изследванията показват, че данните за съдържанието на катран, никотин и въглероден оксид подвеждат потребителите, като създават у тях впечатлението, че някои продукти са по-малко вредни за здравето", посочват от ЕК.



  • Тонев и Кадурина вече са подсъдими за неизгодните договори във ВМА
    Повече от година след скандала с неизгодните договори, ощетили бюджета на Военномедицинска академия с милиони левове, Военноокръжната прокуратура - София внесе в съда обвинителен акт срещу бившия директор на болницата  ген. Стоян Тонев и бившата шефка на Клиниката по дерматология Мирослава Кадурина Тонев е обвинен за сключването на неизгодни договори, а Кадурина за престъпление по служба и длъжностно присвояване, съобщиха от прокуратурата. 
     
    Разкритията за ощетяващата ВМА схема станаха публично достояние през март, миналата година, след което бившият директор на ВМА ген. Стоян Тонев напусна парламента, където бе депутат от ГЕРБ. Кадурина също бе отстранена като шеф на клиниката във ВМА.
     
    Разследването срещу Тонев и Кадурина започна след одит на Министерството на отбраната (МО), което е принципал на ВМА, за договор между държавното лечебно заведение и частната клиника на проф. Мирослава Кадурина "Дерма Прим".
     
    Според одитния доклад "Дерма прим" е действала десет години на територията на Клиниката по дерматология във ВМА, генерирайки загуби за 10 млн. лева за сметка на ведомствената болница.
     
    От прокуратурата съобщиха, че Кадурина е обвинена в извършване на престъпление по служба за това, че в периода 1 декември 2004 г. до 10 септември 2014 г. в качеството ѝ на началник на Клиника "Дерматология и венерология" към ВМА тя е превишила правата си с цел да набави за себе си и за частната си практика "Дерма Прим МК" ООД имотна облага. 
     
    От това са настъпили значителни имуществени вредни последици за ВМА в размер на 6 485 064,81 лв. Стоян Тонев ще отговаря пред съда за това, че съзнателно, според прокуратурата, е допуснал подчинената му Мирослава Кадурина да извърши това престъпление по служба. Прокуратурата е обвинила д-р Кадурина и в длъжностно присвояване на 774 673 лв. 

    Генерал Стоян Тонев ще отговаря пред съда и по обвинение, че в периода 29 ноември 2004 г. - 5 октомври 2009 г. при условията на продължавано престъпление, съзнателно е сключил четири неизгодни сделки с Групова практика за специализирана медицинска помощ "Дерма прим МК" ООД" и от това е произлязла вреда за ВМА в размер на 121 803 лв. Стоян Тонев и Мирослава Кадурина са с мерки за неотклонение "парична гаранция" в размер на по 10 хил. лв.



  • Заря, президенти, гайди и футболни величия на бенефиса на Христо Стоичков

    Днес е денят на Христо Стоичков. Бенефисът "50 години с номер 8" на бившия нападател и капитан на националния отбор по футбол ще събере световни звезди на стадион "Васил Левски". Шоуто започва в 20 часа и ще бъде предавано пряко по bTV Action.

    На терена ще излязат много от съотборниците на Стоичков от различните клубове в кариерата му, както и "златното българско поколение", което спечели бронзовите отличия на световното първенство в САЩ '94.

    Очаква се на терена да се появят футболни величия като Паоло Малдини, Жан-Пиер Папен, Иван Саморано, Георге Хаджи, Деметрио Албертини, Димитър Бербатов, Мартин Петров и др.

    Първоначално организаторите обявиха, че в София ще бъдат също Диего Марадона, Ромарио, Роберто Баджо и Самуел Ето'о, но няма потвърждение дали това ще се случи.

    Футболното шоу се очаква да бъде едно от най-значимите спортни събития в България за годината.

    Стоичков го посвети на почитателите си в страната. "Това е за всички българи. Не съм забравил, че съм тръгнал от тук и затова съм избрал тази дата, да бъде празник за всички любители на футбола в България", каза той.

    Хосе Мари Бакеро, с когото са играли в "Барселона", заяви: "България и българският футбол трябва да бъдат много, много горди, че има един човек, с когото да се гордеят и той е една емблема за футбола не само в България, но и в целия свят. Знам, че в България има много спорове около него, но мога да ви уверя, че той е 100% българин. Ние всички дойдохме да сме рамо до рамо с това магаре (каза думата "магаре" на български), защото е едно специално магаре."

    Черешката на тортата в шоуто на Стоичков ще бъде уникална заря, която ще огрее центъра на София по време на бенефисния му мач. Той ще бъде открит от двамата президенти на България Георги Първанов и Петър Стоянов, които са близки приятели на футболиста.

    Срещата ще бъде прекъсвана на няколко пъти. В два от случаите ще се отдаде почит с едноминутно мълчание на починалите тази година Трифон Иванов и Йохан Кройф.

    Зрителите на стадиона ще станат свидетели и на изпълнение на 88 гайдари от Родопите. Любимият певец на Стоичков – сърбинът Мирослав Илич, също ще зарадва публиката с песните си.

    Зрителите няма да могат да влизат на националния стадион с храни и напитки, професионални видеокамери и фотоапарати, аудиозаписващи устройства, оръжие, всякакви остри и опасни предмети като ножове, чадъри, стъклени бутилки, преносимо лазерно оборудване, както и пиротехнически средства, предупреждават организаторите.

    Посетители с неадекватно поведение няма да бъдат допускани и няма да им бъде върната стойността на билета, е посочено още в съобщението.

    Децата до 16 години ще могат да влизат с пълнолетен придружител и попълнени два броя декларация.

    Затворени за движение на автомобили, с изключение на преминаващите линии на градски транспорт, ще бъдат двете платна на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" в отсечката от бул. "Цариградско шосе" до бул. "Драган Цанков", както и ул. "Ген. Йосиф Гурко" от бул. "Васил Левски" до бул. "Христо и Евлоги Георгиеви", съобщи Столична обшина.

    Гостите на Стоичков
    • Диего Армандо Марадона
    • Карлос Валдерама
    • Георге Хаджи
    • Георге Попеску
    • Хорхе Кампос
    • Хосе Луис Чилаверт
    • Даниеле Масаро
    • Иван Саморано
    • Джанфранко Дзола
    • Антонио Бенариво
    • Наско Сираков
    • Йордан Лечков
    • Любослав Пенев
    • Давор Шукер
    • Звонимир Бобан
    • Емил Костадинов
    • Красимир Балъков
    • Роберто Баджо
    • Ромарио
    • Хуан Роман Рикелме
    • Жан-Пиер Папен
    • Предраг Миятович
    • Деян Савичевич
    • Пиотр Новак
    • Диего Гутиерес
    • Лотар Матеус
    • Самуел Ето'о
    • Паоло Малдини
    • Жорди Кройф
    • Кристиян Карембьо
    • Уесли Снайдер
    • Хосе Мария Бакеро
    • Хулио Салинас
    • Чики Бегиристайн
    • Людовик Жюли
    • Kарлес Пуйол
    • Михаел Лаудруп
    • Боб Брадли
    • Рюстю Речбер



УЕБ ПОРТФОЛИО

In order to view this object you need Flash Player 9+ support!

Get Adobe Flash player

Powered by RS Web Solutions

СОФТУЕР
Разгледай продукта