Добре дошли! Вие разглеждате ГЕОДЕЯ СОФТУЕР И УЕБ ДИЗАЙН ПРАВНИ новини Правни новини

ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

УЕБ ДИЗАЙН

Правни новини

Lex.bg - Последни новини
Lex.bg - българският правен портал

  • Христо Христев: ЕК напомни, че не може да постигнем напредък без промени в прокуратурата

    "Бих искал да погледна оптимистично на картината и да кажа, че очаквам положително развитие. Истината обаче е, че нямам никаква увереност, че най-накрая тези проблеми, поради които механизмът на наблюдение от ЕК беше установен през 2007 г., ще намерят адекватно решение...Не бих изключил и възможността мащабът, съвкупността и задълбочаването на проблемите във функционирането на правовата държава и демокрацията в България да ни доведат до прилагане под една или друга форма на процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз, т.е. да бъдем подложени на проверка дали не са налице тежки посегателства над основните елементи на демокрацията у нас", коментира преподавателят по право на ЕС в СУ "Св. Климент Охридски" Христо Христев пред Mediapool.

    Г-н Христев, наред с отчетливото изоставане на страната ни от Румъния, в последния доклад на ЕК се открои препоръката за независим външен анализ на дейността на прокуратурата. Втвърдява ли дипломатичния тон Брюксел и как Вие четете въпросните констатации за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (МСП)?

    Включените в доклада на Европейската комисия констатации и препоръки за работата на прокуратурата извън всякакво съмнение са съществен нов момент в мониторинга над работата на институциите в сектора на правосъдие и вътрешни работи у нас. В контекста на изминалата година те очевидно целят да ни напомнят, че не можем да търсим преодоляване на проблемите, поради които механизмът на наблюдение в сектора на правосъдието и вътрешните работи съществува, без да се фокусираме върху начина, по който функционира държавното обвинение.

    Главният прокурор Сотир Цацаров реагира със серия интервюта на доклада, подчертавайки дебело, че приветства идеята за външен анализ в рамките на МСП, но не и "предвидената в проекта за стратегия за съдебна реформа международна експертиза". Какъв сигнал е свиването на външния одит на прокуратурата (по идея на бившия правосъден министър Христо Иванов) до анализ в рамките на МСП (предложен от премиера Бойко Борисов на 17 декември в Брюксел)?

    Вижте, аз мисля, че е още рано да знаем какво точно ще представлява външният експертен анализ на прокуратурата, каква точно форма ще има, върху какви основни елементи ще се фокусира. Предпочитам да не си правя изводи на база сравнения на термини, които в крайна сметка не са правно определени.

    Дали ще говорим за външен одит или за външен експертен анализ, в крайна сметка важното е едно – да се потърси отговор на въпроса, дали така, както е уредена сега като устройство, като правомощия по откриване и провеждане на основни елементи на наказателното производство, българската прокуратура отговаря на стандартите за справедливо и обективно правосъдие, произтичащи от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и дали с това устройство и ред на функциониране на прокуратурата ние имаме достатъчно гаранции за наличието на пълноценна правова държава в България.

    Как си представяте изработването на този външен анализ – какъв мандат трябва да имат евроекспертите, за да свършат ефективна работа; до каква степен ще бъдат допуснати да вникнат във всекидневната работа на прокуратурата; ще имат ли достъп до движението на т.нар. знакови дела, които най-често биват опропастявани, не без съдействието и на самата прокуратура (пресни примери са решенията по делата "Цветанов" и "Бисеров")?

    Логично са възможни два подхода. Единият, по-глобален, да се направи цялостна оценка на модела на обвинението в България. Да се фокусира анализът върху това, дали при действащата структура на прокуратурата, при разписаните правомощия на прокурорите в откриването и провеждането на наказателното производство, при установената централизация и йерархична съподчиненост, имаме достатъчно гаранции за спазване на изискванията за справедливо правосъдие, произтичащи от ЕКПЧ. Тази оценка не може да бъде направена, разбира се, без различните правни разрешения, които имаме, да бъдат поставени в контекста на практиката, без да се прецени каква институционална култура и порядки на работа съществуват в прокуратурата.

    Вторият подход, вероятно би бил да се насочи външната експертиза към работата по конкретни случаи, както Вие самият допускате. Аз лично не съм сигурен, доколко и как точно това може да стане. А и не мисля, че е удачно да тръгваме към участие на външни експерти в конкретни разследвания, извън рамките на действащия наказателен процес.

    Единствената позитивна констатация за работата на прокуратурата бе по отношение на създаването на междуведомственото разследващо звено "Антикорупция". Наред с това обаче ЕК отбеляза наличието на "тенденция знакови дела, по които първоначалните обвинения са за сериозни закононарушения, впоследствие да бъдат забавяни в съдилищата, или решенията по тях да се отменят от по-горна инстанция, или обвинението да бъде оттегляно от прокуратурата на основание липса на достатъчно доказателства или процесуални недостатъци". Как Ви изглежда тази двуполюсна бележка на езика на Брюксел?

    Ами тя отново говори, че са налице проблеми в работата на държавното обвинение по ключови случаи, като повдига въпроса за качеството на правните квалификации и за събираните доказателства, които се представят в съда.

    Друг нов момент, изтъкнат от ЕК, беше бележката под линия към констатациите за аферата "Яневагейт", посочваща "агресивните и провокационни кампании на някои медии" като допълнително предизвикателство пред работата на съдебните органи. Започва ли Брюксел да вниква в задкулисното срастване между трите държавни власти и някои медийни конгломерати и как Вие тълкувате този намек?

    Иска ми се да вярвам, че този пасаж в доклада на Европейската комисия поставя началото на повдигане на завесата за европейските институции около това, което се случи и случва в медийния сектор в България. Да, има проблем и той не се ограничава до странните зависимости между работата на определени звена на съдебната система и определени "медии". Ние сме изправени пред много по-сериозен проблем, свързан с това, че една значителна част, за да не кажа преобладаващата част от медийния сектор, е поставен целенасочено в положение, което няма нищо общо със същността и ролята на една медия в свободното общество, нищо общо със свободата на словото и основните принципи на демокрацията.

    В действителност една значителна част от "медиите" в България всъщност вече не са медии, а инструменти за най-обикновена пропаганда, ментална интоксикация, бухалки за политически и икономически шантаж, за целенасочено унищожаване на личности и бизнеси. В тяхната работа вече не се спазват каквито и да е стандарти за журналистическа етика, обективност и плурализъм. Те се използват целенасочено за системни посегателства срещу правата на много български граждани, за отравяне на свободната публична комуникация в нашето общество. Става въпрос не за някаква балканска екзотика на медийния пазар, а за същностен проблем на съществуването и функционирането на демократичната държава в България.

    Обективното и безпристрастно разследване на всички твърдения за корупция в Софийския градски съд присъства сред основните препоръки в доклада. Доколко обаче това е възможно, според Вас, при положение, че по "Яневагейт", а и в последващите изказвания на Румяна Ченалова, в този престъпен контекст бяха замесени дори главният прокурор и премиерът?

    Според мен не може да се очаква разумно, че който и да е човек може да разследва обективно хипотеза, в която трябва да се провери самият той. Именно тук е едно от сериозните противоречия на сега съществуващия модел на прокуратурата с основните изисквания, които произтичат от ЕКПЧ в полето на наказателно правораздаване и това вече няколко пъти е конкретно посочено в решения на Европейския съд по правата на човека.

    Иначе, при сегашното състояние на нещата за обективна проверка на твърденията и предполагаемите факти в казуса "Ченалова-Янева" можем да говорим само при независим ред на разследване, какъвто би могъл под определена форма да организира парламентът. Но, както виждате, там този проблем изобщо не се поставя.

    Как ще изглежда новият Закон за съдебната власт, който предстои да приеме парламентът и ще даде ли той "по-голяма възможност за изразяване на мнение от отделните съдии и прокурори", както настоява ЕК, а и какъвто бе замисълът на проекта, разработен от екипа на Христо Иванов?

    Доколкото знам в момента се работи по актуализация на проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), така че все още не можем да сме сигурни какво точно ще бъде внесено като окончателни предложения. Според мен измененията в ЗСВ са изключително важни и с тях могат да бъдат направени редица решаващи стъпки на съдебна реформа.

    От изключително значение е разширяването на самоуправлението в съдебната система чрез общите събрания на магистратите, защото това е определяща предпоставка за реална независимост в работата им.

    Феноменът на съдебното началничество, при който административните ръководители се изживяват и действат като директори на завод спрямо останалите магистрати, трябва да бъде пресечен. Необходими са също ясни правила и ефективни гаранции за обективното протичане на конкурсния ред на назначаване и израстване на магистратите, за изпълнено със същинско съдържание атестиране, за нормално протичане на дисциплинарните производства.

    Трябва да бъде ограничена възможността да се използва командироването като инструмент на произвол, натиск и влияние по дела от страна на административните ръководители. Всичко това не може повече да бъде оставяно в полето на свободно творчество на ВСС, защото съдебният съвет вече е доказал, че използва изключително порочно възможността да дописва установените в закона правила.

    Очаквате ли препоръката за приемане на антикорупционния закон и създаване на единен орган с разширени правомощия за борба с коруцпията да бъде изпълнена във вида, в който си представят от Брюксел или и по този въпрос ще станем свидетели на "исторически компромис", лавиращ между отделните интереси в парламента?

    Не мисля, че е възможен качествен пробив в борбата с корупцията при досега прилаганият инструментариум, каквито и нови конфигурации на координация да се правят. Според мен отдавна се очертава нуждата от създаването на специализирана служба за борба с корупцията, на която да бъдат възложени разследващи функции.

    Друго необходимо решение е създаването на специализирана прокуратура за борба с корупцията, при внимателен подбор и подготовка на прокурорите, които ще работят в нея и при извеждането й от общата система и зависимости на функциониране, които има в момента. Не съм убеден обаче, че тези мерки могат да бъдат приети от това Народно събрание, защото до момента в него не се наблюдава воля за реална съдебна реформа, нито за ефективна политика на борба с корупцията.

    В заключение, каква е прогнозата Ви за изпълнението на последните препоръки на ЕК и как то ще се отрази на последващото развитие на МСП? Дали няма съвсем скоро да останем сами в този механизъм и кой ще трябва да понесе отговорност за това?

    Бих искал да погледна оптимистично на картината и да кажа, че очаквам положително развитие. Истината обаче е, че нямам никаква увереност, че най-накрая тези проблеми, поради които механизмът на наблюдение от ЕК беше установен през 2007 г. ще намерят адекватно решение.

    Напротив, смятам, че сме изправени пред тенденция за тяхното задълбочаване. Вероятността да останем сами в този формат като в някаква особена карантина е голяма, за да не кажа, че това вече се случва. Не бих изключил и възможността мащабът, съвкупността и задълбочаването на проблемите във функционирането на правовата държава и демокрацията в България да ни доведат до прилагане под една или друга форма на процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз, т.е. да бъдем подложени на проверка дали не са налице тежки посегателства над основните елементи на демокрацията у нас.

    Що се отнася до отговорността, предпочитам да гледам на този въпрос по друг начин – тези, които искаме да живеем в нормална европейска държава, имаме отговорността да се преборим за това. Друг път няма.



  • Прокуратурата иска още обяснения за смъртта на Тодор от Враца

    Прокуратурата ще иска допълнителни пояснения по съдебно-медицинската експертиза на 18-годишния Тодор от Враца, който почина след побой, нанесен му от братята Иван и Десислав Дамянови, предаде БНТ в неделя. В петък петорната съдебно-медицинска експертиза показа, че момчето е починало от наследствено хронично заболяване на сърцето, водещо до изменения на сърдечния мускул, при които смъртта може да настъпи и неочаквано и при видимо добро здраве.

    Сега държавното обвинение иска от лекарите да кажат дали нанесеният побой над момчето може да провокира внезапна сърдечна и дихателна недостатъчност и дали напрежението при конфликта с двамата братя може да се е отразило на общото състояние на Тодор.

    Прокуратурата ще коментира съдебно-медицинската експертиза в понеделник, като се очаква и отговор дали ще бъде преформулирано обвинението срещу двамата братя.

    Както е известно, обвиняемите по случая Иван и Десислав Дамянови първоначално бяха привлечени към наказателна отговорност за причиняване на смърт по непредпазливост, нанасяйки лека телесна повреда на Тодор.

    Това обаче предизвика протести във Враца, които провокираха главния прокурор Сотир Цацаров спешно да прати екип от Върховната касационна прокуратура да провери работата на колегите им в града. Резултатът бе, че Дамянови получиха обвинение за умишлено убийство по хулигански подбуди, въпреки че тогава все още не бе ясна причината за смъртта на ученика.

    Двамата в момента имат наложена парична гаранция от 2 хил. лв.



  • Три огромни разлики между България и Румъния

    След като се оказа замесен в скандал, румънският главен прокурор подаде оставка, която самият той определи като "жест на отговорност и чест". Историята неизбежно води до сравнения с България. Какво показват те?

    Миналата седмица, в разгара на битката в защита (неясно от кого и от какво) на "турското робство” и "българската национална идентичност” и на фона на страстите около излъчването на нов министър на образованието, сред най-четените и коментирани новини се промъкна и едно кратко известие от чужбина. Разбира се, само в изданията, които сметнаха за нужно да го публикуват.

    "Дребно" (по българските стандарти) нарушение

    Главният прокурор на Румъния подаде оставка само седмица, след като името му бе публично замесено в скандални разкрития от разследване срещу друг обитател на високите етажи на властта. Румънската национална дирекция за борба срещу корупцията (орган без еквивалент в българската практика, който е част от прокуратурата, но, забележете, ръководителят му е независим от главния прокурор) поиска (и получи) сваляне на имунитета и започване на наказателно преследване срещу доскорошен вицепремиер и днешен сенатор заради злоупотреба със служебно положение – при пътуванията си той неправомерно е използвал моторизиран полицейски ескорт. По закон в Румъния право на такъв ескорт имат само президентът, премиерът и лидерите на двете камари на парламента. За министрите той се полага само в извънредни случаи, но въпросният вицепремиер го е ползвал средно пет пъти дневно в продължение на почти две години за какви ли не цели.

    Този човек неправомерно осигурил същата привилегия и за главния прокурор, което двамата скрепили с протокол между ръководените от тях институции. Та именно заради съмнения, че се е възползвал от тази дребна по българските стандарти неправомерна облага, румънският главен прокурор подаде оставка. Въпреки че, както твърди, никога не е искал и не се е възползвал от такъв ескорт. И въпреки впечатляващите резултати от работата му, оценени подобаващо в излезлия дни преди това доклад на Европейската комисия за Румъния. Подаде оставка като "жест на отговорност и чест”, за да няма последици за имиджа на институцията.

    Коментарите

    Първите коментари под тази новина в българските издания бяха шегаджийски: "какъв балък, подава оставка за такава глупост”, "клети, глупави румънци, клатят си държавата и се дестабилизират сами, а имат толкова силна нужда от стабилност”... Следващите бяха по-сериозни: Румъния явно е вече на "светлинни години пред нас”, това вече е "цивилизационна разлика”, "а нашият главен прокурор, от чиято работа не се забелязват никакви резултати, какво чака”...

    Имаше и скептични коментари, които отбелязваха, че нещата там не са толкова цветущи, че румънският главен прокурор е с 3-годишен мандат, който изтичал след само 2 – 3 месеца, че освен това зависи от изпълнителната власт и министъра на правосъдието (макар да е назначаван с президентски указ) и че е свързан с предишното правителство на Виктор Понта. И напомняха, че самият Понта дълго не подаваше оставка въпреки доказаното си плагиатство и въпреки че бе разследван за корупция.

    Невиждано в България

    Някои от забележките на скептиците имат основание. Румъния наистина не е "цъфнала и вързала”. Румънските управленци сигурно още не са прегърнали масово цивилизования европейски и световен стандарт, при който подаваш оставка и при най-малкото съмнение, че си нарушил принципите на закона или на морала. И все пак тази оставка се случи, което е и първата разлика между двете съседни страни. В България подобни жестове на "отговорност и чест” няма, въпреки изобилието от поводи. Както "дребни”, като например правителствен самолет да вози футболни отбори на приятелски мач или пък поставянето и снемането на държавна охрана по неясни критерии, така и далеч по-сериозни примери за съвсем основателни съмнения за използване на институциите за частни интереси, превишаване на правомощия и потъпкване разделението на властите. Достатъчно е да припомним само няколко случая като например "Ало, Ваньо”, "Ти си го избра”, "Костинброд”, КТБ, "Яневагейт”...

    Колкото до аргумента със статута на румънския главен прокурор, той е валиден с по-голяма сила в обратната посока. Което пък ни отвежда до втората разлика между двете страни.

    На румънския главен прокурор не само може да му се иска оставката. Него има кой да го контролира (за разлика от България, където "над главния прокурор е само Бог”). И въобще: в Румъния има кой да разследва управляващите, при това без да зависи от тях. И не просто да ги разследва, а дори да доказва провиненията им и да "ги хваща”.

    Ето само няколко примера, за които научихме едновременно с новината за оставката на главния прокурор. Същия ден румънски съдия бе осъден на 22 години затвор (плюс конфискация на пари и луксозен автомобил) за това, че е взел подкуп, за да издаде благоприятни съдебни решения по няколко дела за фалит на компании на един от най-богатите бизнесмени в Румъния. Заедно с него бяха осъдени още трима съдии.

    Подкупилият ги през декември 2013 бизнесмен също е осъден – на 4 години и 4 месеца затвор. Мимоходом да споменем, че след ареста на съдиите адвокатът на бизнесмена се хвърлил под влак.

    За колко такива истории в България се сещате? Тук прокуратурата проверява сама себе си. Управляващи се проверяват само след като паднат от власт, но последствия така или иначе няма. Никога нищо не се доказва – независимо, че често пъти нещата се виждат или чуват съвсем ясно. Това е правилото, от което практиката не предлага нито едно изключение.

    Тази разлика е описана ясно в докладите на Европейската комисия. За Румъния (за пореден път) тя посочи: "През последната година станахме свидетели на професионализъм, ангажираност и добри резултати на съдебната система и на специализираната прокуратура за борба срещу корупцията, бяха въведени реформи”. Какво писа и за пореден път не написа за България – вече знаете.

    Третата разлика

    И още нещо беше казано от Брюксел покрай този доклад: "През последната година Румъния и румънският народ демонстрираха готовността си да се борят срещу корупцията и да защитават независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации показаха колко важни са тези въпроси за румънските граждани”. Тези думи визират протестите от есента на миналата година, които под лозунга "Корупцията убива” принудиха Виктор Понта да подаде оставка. И показаха, че младите и образованите румънци поемат нещата в свои ръце.

    Това е третата разлика между двете страни. Подобни признаци на пробуждане се забелязват и тук. Но те остават нечути. А и за преобладаващата част от българското общество "тези въпроси” очевидно не са толкова важни. Във всеки случай не толкова важни, колкото например дискусията кога точно ще се изучават Паисий и Балканджи Йово.

    Румъния, разбира се, още не е "на светлинни години пред нас”. Но румънците са стъпили на верния път. И вече започват да се губят от погледите ни в далечината.



  • OОН: Асандж трябва да бъде пуснат

    На основателя на "Уикилийкс" Джулиан Асандж трябва да бъде позволено да напусне посолството на Еквадор в Лондон, където е неправомерно задържан, и да бъде компенсиран за това, че е останал зад стените на дипломатическата мисия в продължение на три години и половина. Това заключи независима експертна комисия към ООН, пред която Асандж подаде молба да бъде обявен за политически затворник.

    Според работната група на ООН, състояща се от петима независими експерти, Асандж е политически бежанец, чиито права са били нарушени, тъй като няма възможност да получи статута си в Еквадор.

    Очаква се по-късно Асандж да поиска освобождаването си от представителството на Еквадор в британската столица.

    Великобритания обаче очаквано отхвърли заключението на комисията към ООН и заяви, че е задължена да задържи Асандж и да го екстрадира в Швеция, ако той напусне посолството на Еквадор.

    Работната група на ООН няма формално влияние върху британското или шведското правосъдие и заповедта за арест на Асандж в Обединеното кралство "все още е в сила".

    През 2012 г. Асандж потърси убежище заради повдигнатите му от Швеция обвинения в изнасилване и след като Стокхолм поиска екстрадиция. Според основателя на сайта, който публикува хиляди секретни документи на американските служби, обвиненията са само претекст да бъде изведен от страната и изпратен в Съединените щати, където го очаква съдебно преследване заради разкритията, направени от "Уикилийкс".

    Шведските власти коментираха, че Джулиан Асандж сам е избрал да остане в посолството и не е лишаван от свободата си вследствие на решение на шведското правителство.

    Майката на Асандж – Кристин, каза, че той има сериозни здравословни проблеми, включително дълготрайна инфекция на белите дробове.

    Кристин Асандж посочи пред австралийското радио "Ей Би Си", че синът ѝ наистина е много зле – има проблеми със сърцето, хронична белодробна инфекция и дълбока и остра болка в рамото. По думите ѝ откакто е получил убежище в еквадорското посолство в Лондон през 2012 г., той е имал възможност само за съвсем кратко да стои на слънчева светлина.

    Лекарите му предписаха ядрено-магнитен резонанс и да прекарва по един час дневно на слънце, но "правителството на Великобритания отказа", заяви майката на Асандж. Посолството на Еквадор даде убежище на Асандж, за да избегне той екстрадиране в Швеция, където е заподозрян в извършване на сексуални посегателства.

    От 2014 г. насам има различни съобщения за здравословното състояние на австралиеца, припомня ДПА. През юли с.г. "Дейли телеграф" цитира източници от "Уикилийкс", според които Асандж има аритмия, хронична кашлица и високо кръвно налягане. Оттогава неговите адвокати определят здравето му като крехко. Еквадорските власти настояват за временното освобождаване на Асандж от отговорност, за да може да бъдат извършени изследвания на раменната му става.

    В четвъртък Джулиан Асандж каза, че ще се предаде на британската полиция, ако се окаже, че ООН отсъди в негова вреда. Той не желае да бъде екстрадиран в Швеция, защото се опасява, че оттам ще бъде прехвърлен в САЩ, където да го съдят за публикациите на строго секретни американски документи.

    Ако Асандж бъде съден в САЩ, има вероятност дори да получи смъртно наказание. Един от основните източници на "Уикилийкс" – редник Брадли Манинг, вече получи 35 години затвор за изнасянето на над 700 000 секретни документа.

    Разкритията, за които ще трябва да отговаря Асандж започнаха в началото на 2010 г. с информация за атака на американски хеликоптери "Апачи" от 2007 г. в Багдад, при която са убити повече от 10 души, сред които и двама служители на Ройтерс.

    По-късно бяха разкрити над 90 000 класифицирани документа за военната кампания на САЩ в Афганистан, както и близо 400 000 военни доклада, включващи подробности за операциите в Ирак. Джулиан Асандж публикува и милиони дипломатически грами, някои датиращи от 1973 г. 



  • НС даде картбланш на лобистки поправки в Закона за културното наследство

    Парламентът разреши бърза писта за обновяването на паметниците на културата без санкцията на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), а със становища на местната власт в София, Пловдив и Варна. Спорният проект за промени в Закона за културното наследство, иницииран от ГЕРБ, бе приет в четвъртък на първо четене. Мотивът е да се преодолее бюрокрацията и решенията да се взимат по-бързо, за да бъдат спасени културни ценности от разрушаване. Според общественици и специалисти, обаче, новият регламент отваря врата за корупция и крие риск от досъсипване на автентични паметници на културата, на чието място ще продължат да се изграждат кичозни крепости, шата, бетонни сгради и пр.

    Според представената разпечатка от Народното събрание 109 депутати са гласували "за" и само един от "Атака" се е въздържал.

    В същото време депутати от Реформаторския блок и АБВ се изказаха остро срещу законопроекта, внесен от 17 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт начело с Красимир Велчев (ГЕРБ). Според тях най-вероятно има някакво объркване в системата за гласуване. "Гласувал съм "против" и ще проверя какво става", каза депутатът от РБ Вили Лилков (ДСБ) пред Mediapool.

    Най-вероятно депутати не са разбрали, че първо са гласували правителствения законопроект за културното наследство, по който няма спорове, а след това лобисткия на Красимир Велчев. Те предлагат ускоряване на съгласувателната процедура по реставрация и консервация на паметниците на културата, която в момента отнема години. Целта е да се предотврати увреждане и дори разрушаване на паметниците, мотивират се вносителите.

    Очаква се между двете четения на законопроекта текстовете да претърпят промени. Поне такива бяха намеренията на депутатите при обсъждането на законопроекта в ресорната парламентарна комисия. Идеята е за създаването на шест регионални звена в регионите за планиране, които да дават становищата вместо Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Последният подпис остава на министъра на културата.

    "Гласувалите това нещо са криминални престъпници. Те продадоха историята и наследството си, бащите и майките си за един чувал пари на банкерки и туристически босове", видимо вбесен коментира скулпторът Велислав Минеков от форум "Културно наследство" пред Mediapool. Организацията се обяви срещу промените.

    След скандалното гласуване в парламента Вили Лилков написа във фейсбук, че приетите промени в закона "са продиктувани от пълния колапс на системата по опазване на културното наследство и невъзможността НИНКН и Министерството на културата да се справят в тази ситуация след много години целенасочени действия по обезличаване на Института и корупция на всички нива в системата".

    "Предлаганите промени няма да решат проблема. Нужни са финансови инвестиции в системата и кадрово укрепване на Института, създаване на няколко компетентни регионални офиси на НИНКН в страната, с отчитане на концентрацията на паметници на културата. Актуализация на регистрите, публичен достъп, цифровизация на документалния архив, въвеждане на режими за опазване на паметниците, опростяване на процедурите, но не и мълчаливо съгласие или общински чиновници, пряко подчинени на кметовете. Тогава е най-лесно да мотивираш бездействие за получаване на мълчаливо съгласие или да прекарваш инвестиционни проекти под загрижения поглед на местната власт!", написа Вили Лилков.

    Промените

    Законопроектът предвижда създаването на специализирани звена в администрациите на градовете с районно деление. Те ще са от наличната численост на общинската администрация с най-малко трима специалисти, отговарящи на изискванията за извършване на дейности по консервация и реставрация, решиха депутатите.

    Въвежда се и принципът на "мълчаливото съгласие" в случаите, когато в установения от закона срок от два месеца от датата на постъпване на съответната документация, проектите не са съгласувани чрез предоставяне на писмено становище и заверка с печат върху графичните материали, реши парламентът.

    Според вносителите целта е да се ограничи бездействието на администрацията и възможностите за корупция.

    В момента единствено Националният институт за недвижимо културно наследство има право да дава становища по преписките за реставрация и консервация на паметниците на културата, които са около 40 000. При натоварения и ограничен състав от 45 души това забавя обработването на документите не с месеци, но и с години.

    Коментарите

    Мариана Бояджиева от БСП обърна внимание, че някои от предложенията се разминават с принципа за разделение на властите и затова е нужно законодателят да се съобрази, дори целта да е съкращаване до минимум на времето, в което институции и граждани ще бъдат обслужвани. Не се отчита и местният лобизъм, а мълчаливото съгласие дава възможност за самоуправство, смята Бояджиева.

    Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт подкрепи въвеждането на мълчаливото съгласие, защото сега Националният институт за недвижимо културно наследство се е превърнал в "рекетьорска бухалка". Той даде примери с хора, които 10-15 г. чакат да им се сложи един печат и ако не платят съответната сума, няма как да го получат.

    Според Вили Лилков от Р? промените няма да помогнат за запазване на културното наследство. Той смята, че е необходимо засилване на капацитета на Националния институт. Мълчаливото съгласие е най-неприложимо, когато се отнася до културни ценности, защото е много лесно да се мотивира общински чиновник да бездейства, каза Лилков.

    Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ смята за уместно в случая въвеждането на мълчаливото съгласие, защото на практика сега има неработеща процедура. Във възможно най-кратък срок хартиеният регистър на недвижимите културни ценности трябва да стане електронен и публичен, каза Кирилов. Това се говори вече шеста година, но така и не се случва.

    Иван Иванов от името на АБВ обяви, че партията е против поправките в законопроекта и отбеляза, че те не се подкрепят и от министъра на културата. Въпреки това 8-те депутатиq участвали в гласуването са го подкрепили, става ясно от предоставения протокол от пресцентъра на Народното събрание на Mediapool.



  • Депутати искат вето върху спорния Закон за обществените поръчки

    Депутати искат президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху спорни текстове от Закона за обществените поръчки (ЗОП), който беше приет окончателно във вторник. Мотивът им е, че "се запазват механизмите за злоупотреба с публични средства в полза на олигархични кръгове за сметка на малкия и средния бизнес".

    Към момента искането се подкрепя от депутатите от гражданската квота на Реформаторския блок Гроздан Караджов, Мартин Димитров и Петър Славов, от Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, Методи Андреев от ГЕРБ и независимия Георги Кадиев. Те бяха и основните критици при приемането на закона от Народното събрание.

    Те са против запазването на функциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) като квазисъдебна инстанция, пред която ще продължат да се подават жалбите по всички обществени поръчки от цялата страна.

    "Този закон проправя път на едно безконтролно използване на закона за нуждите на корупцията, решения по субективни, а не по законови критерии. На много места са изпуснати критериите, по които ще се произнасят възложителите. Но нещото, което най-много ме възмущава, е, че с този закон се премахва фигурата на докладчика. Т.е. членът на КЗК, който - когато получи на базата на случайно разпределение на делата своята преписка, отива и я проучва. В този закон е забранено с изричен текст да се разпределят делата на случаен принцип. Напротив, провъзгласява се правото на председателя да разпределя делата между отделни служители, които той назначава. Следователно, проучването по тези преписки е изцяло под негов контрол. Това е може би най-силното корупционно жило на този закон", коментира Гроздан Караджов.

    Недоволните депутати искат отмяна на текста, с който се дават правомощия на възложителя да отменя собствени решения, да преценява субективно в редица ситуации на база лична преценка и мотивация, например кой документ е подходящ за удостоверяване на дадено обстоятелство.

    Те са против продължаването на практиката да се купува програмно време с радиа и телевизии без обществена поръчка. Според тях това осигурява захранване с публични средства на медиите от модела КОЙ и води до узаконяването на медийното влияние от политиката и корпорациите.

    Народните представители искат преразглеждане и на текстовете за допускане на лица и фирми, които са в процедура по фалит или са нарушили правилата при предишни търгове до участие в нови обществени поръчки по преценка на възложителя. Също така не одобряват възможността възложителят субективно да преценява икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците с "друг документ, който приеме за подходящ".

    Друго искане на недоволните е законът да не се прилага за правни услуги, свързани с упражняването на функции на държавната власт. Според тях "това отваря широко вратата за безконтролно финансиране на незаконна лобистка дейност".

    Депутатите са и против възможността да се правят пазарни проучвания преди обявяването на поръчката. Причината е, че участниците в проучването след това може да участват в самата процедура.

    "Тези текстове дават сериозни основания за опасения, че новият закон в тези му части показва редица слабости и ще се превърне в своеобразен генератор на непрозрачни процедури, злоупотреби с публични средства и корупционни практики", смятат депутатите.

    Те предупреждават, че най-вероятно Законът за обществените поръчки ще бъде критикуван в следващия мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка в борбата с корупцията.



  • Германия иска по-сериозна съдебна реформа в България

    Германия иска по-сериозни реформи в сферата на правосъдието в България и е готова да окаже помощ, заяви германският министър по европейските въпроси Михаел Рот.

    След като се срещна с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Меглена Кунева в София, Рот отчете усилията в борбата с корупцията, но настоя за продължаване на реформите.

    Той предложи помощта на Германия за реформиране на съдебната система и икономическо развитие на България.

    "Германия е готова да увеличи инвестициите си в България. Тъй като една по-стабилна, по-ефикасна икономика отваря още повече шансове за младите хора, по-добри перспективи за млади хора във вашата страна", каза Рот.

    Той посочи обаче, че за да развиваме икономиката си добре, е нужна стабилна правосъдна система."Моето правителство се радва, че през изминалата година бяха проведени добри крачки в правосъдната реформа, независимостта на системата и стабилизирането на правовата държавност. Ние сме съгласни с ЕК, че 2016 г. трябва да бъде годината на по-нататъшни реформаторски стъпки", каза още Рот.

    Основна препоръка в последния доклад на Европейската комисия бе осъществяването на външен анализ на съдебната система и в частност на прокуратурата с помощта на външни експерти.

    Германският министър отбеляза конструктивната роля на България за бежанския проблем в Европа, но поиска повече солидарност.

    "Нуждаем се от доверие, приятелство и готовност да действаме заедно. В момента в Европа има толкова многобройни кризи, че ние заедно и решително трябва да се справяме с национализма и популизма. Затова призовах нашите приятели в България още по-силно, отколкото досега, да показват своята солидарност с европейците", заяви Рот.

    Вицепремиерът по координация на европейските политики и отскоро образователен министър Меглена Кунева заяви от своя страна, че заедно с Рот е била обсъдена "темата за миграцията, защото това е един проблем, от световно естество, в който и двете страни имат своя глас".

    Засега българското правителство се включва в общоевропейските усилия за отразяване на мигрантския поток основно с призиви за затваряне на границите и твърде символична финансова помощ за задържането на бежанците близо до родните им страни.



  • Българи към Борисов в Лондон: Като се погледнете в огледалото, виждате ли Пеевски?

    Проведената в сряда среща на премиера Бойко Борисов с българи в посолството ни в Лондон може да бъде определена като всичко друго, но не и като приятна за него.

    Събралите се в залата българи, сред които и студенти, използваха възможността да поставят на министър-председателя въпроси за изоставането на България от Румъния в борбата с корупцията, за скандалите в правосъдието, за липсата на съдебна реформа, за отсъствието на политика, която да върне българите в страната им и пр.

    Премиерът някак успява да отиграе тези питания, но оставя без коментар въпрос за Пеевски.

    Млад мъж, присъстващ на срещата, се поинтересува дали Борисов е прочел статията на германското издание "Шпигел" – "Пеевски: айсбергът на корупцията" и го запита: "Интересно, "Шпигел" значи огледало на немски, започнахте ли да виждате в огледалото, когато се погледнете, Пеевски?"

    Конкретен отговор така и не последва. Вместо това премиерът се впусна в обичайните си отчети за това колко по-ефективна е станала борбата с контрабандата. Защо, когато бъде питан за бизнесите и влиянието на Пеевски в държавното управление в България, Борисов веднага започва да говори за успехите над контрабандата, не стана ясно.

    За разлика от общуването му с избиратели в България, които по правило са режисирани по предварителен сценарий, в британската столица премиерът бе посрещнат от по-критична публика, от иронично-саркастично отношение и конкретни въпроси, които обаче така и не получиха конкретни отговори.

    Събралите се в българското посолство искаха да чуят от Борисов коментар за последния критичен доклад на Европейската комисия (ЕК), в който за пръв път бе препоръчано изработването на външен доклад за работата на прокуратурата. Настояваха за конкретни отговори за скандалните твърдения за търговия с влияние и срастване между изпълнителната власт и прокуратурата, добили известност покрай аферата "Яневагейт" и есемеса на премиера до председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

    Той предпочете да говори за усвояването на еврофондове.

    "Така, може ли вече да говорим сериозно?! Извинявам се, че викам, но това е фарс и не трябва да се случва в българското посолство. Един обикновен въпрос искам да задам. Последните седмици една тема като че ли остана встрани покрай родната реч, омайна, турското робство и т.н. – критичният доклад на ЕК. Какъв е Вашият коментар и кога ще стигнем румънците, г-н Борисов?", пита мъж от залата.

    Борисов посреща въпроса с лека гримаса на недоумение и моли за уточнение: "В кое направление?" В залата се чуват многобройни подвиквания: "В правосъдието, в борбата с корупцията, осъдените..."

    "В момента ние имаме поне с 20% усвояване на еврофондовете повече, отколкото румънците...", продължава невъзмутимо премиерът, но е прекъснат от подвикване: "Това не е важно!"

    "Как да не е важно?! Близо 7 млрд. са разплатени в България последната година от европейски фондове", упорства Борисов, но мисълта му отново е секната от недоволна жена, настояваща, че "това не отговаря на въпроса".

    "Всичките тези инфраструктурни проекти – конкурентоспособност, енергийна ефективност...", пробва да продължи Борисов, но отново върху него отново следва уточнение от залата, че "не е това въпросът".

    "Всичко това е направено с европейски пари", заключва министър-председателят, след което за пореден път е репликиран, че не е бил попитан за това.

    "А за кое?", придава си глуповато неразбиращ вид Борисов. "За доклада на ЕК", се чува от залата. "Докладът на ЕК, г-жа Захариева може да ви каже повече по него... Достатъчно", слага точка Борисов.

    На това място записът е прекъснат, като продължава с подвиквания от залата: "Съдебна реформа, двете каки, есемесгейт – все важни теми", на което премиерът не реагира по никакъв начин.

    Тогава думата взима млад мъж: "Г-н Борисов, честитя новия министър на образованието, който беше избран по изключително интересен начин (премиерът се усмихва). С негласната подкрепа на стария "златен пръст" и ДПС ("Те не гласуваха", възразява Борисов). Така, те не гласуваха, но осигуриха кворум, няма значение. Честито, правителството остава. Искам да Ви попитам по повод статията в "Шпигел" – дали имахте шанс да я прочетете. За всичко, което се случва последните години, свързано с г-н Пеевски, за когото ние не говорим (одобрителни възгласи от залата: "Браво!"). Искам да Ви попитам – когато четете неговите медии, употребявате неговите бизнеси, ваши или как да ги нарека – общи на всички, интересно, шпигел (spiegel) значи огледало на немски, започнахте ли да виждате в огледалото, когато се погледнете, Пеевски?"

    Следват бурни аплодисменти от залата, на които Борисов отвръща с кратко мълчание и гримаса, издаваща несъгласие.

    "Не. Първо това категорично мога да кажа, че не е верно. Категорично. И с цялата отговорност на това, което казвам. Ще ви дам един много конкретен пример. Само в последната една година от борбата с контрабандата и корупцията в бюджета сме вкарали 2,8 млрд. повече от 2014 г. Само за януари месец сега са над 1,1 млрд. повече събрани приходи в държавата", отговаря министър-председателят в самия край на записа.



  • България ще може да ползва помощ от НАТО за охрана на небето си

    Парламентът прие окончателно възможността България да пази въздушното си пространство съвместно с други държави членки на НАТО въпреки съпротивата на част от опозицията и ръководството на бойната авиация. Това стана с промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които дадоха широки възможности военното министерство да се възползва от способности, с които не разполага.

    Съвместната охрана на небето ни бе препоръчана от НАТО, а се налага и заради тежкото състояние на българската бойна авиация, която разчита само на старите съветски машини МиГ 29.

    С аргументи, стигащи до дружбата с Русия и турското робство, БСП се опита да блокира правителствения законопроект, предлагайки изрични текстове за задължително участие на български самолети в съвместния ер полисинг, който да се осъществява под българско ръководство, както и да не могат да участват изтребители на съседни държави или такива на страни, които не са едновременно в НАТО и ЕС (това изключва САЩ, Турция и Канада).

    В крайна сметка парламентът прие доводите на военното министерство, че подобни текстове ще ограничат възможностите България да получи всеобхватна помощ от съюзниците си, и прие предложението му с 96 гласа "за", 34 "против" и 13 "въздържал се".

    Гласуването мина в отсъствието на военния министър Николай Ненчев, като защитата и аргументацията на предложението му бяха изнесени от депутати на ГЕРБ и Реформаторския блок.

    Противниците на възможността за съвместна охрана (БСП, ВМРО и Велизар Енчев от независимите) не коментираха по същество приетите текстове, а удавиха дебата в познати популистко-националистически клишета, напомнящи предишен парламентарен спор между БСП и "Атака" кой повече обича Русия.

    ГЕРБ и РБ: Прикриване на проблемите и социализъм

    България сама ще реши коя да бъде държавата с която съвместно да охраняваме въздушното си пространство, заяви от трибуната депутатът от ГЕРБ и бивш зам.-министър на отбраната Валентин Радев (ГЕРБ).

    "Тя няма да бъде Турция. От 12 години сме в НАТО, съюзници на България са САЩ, Германия, Франция, Гърция и Турция включително. Всички се оплакваме, че няма изтребителна авиация. Колеги отляво, не ми е удобно, като слушам тези ваши изказвания да не се сещате, че вие сте виновни за това. Над 4000 дни сте управлявали. Никой от вас не се сети да посочи проблемите, а днес обяснявате какво прави министерството", каза Раден.

    Проблемът с окаяното състояние на авиацията е известен от години, но въпреки това няма реални стъпки за придобиването на нов тип боен самолет. За сметка на това при правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев (от 2001 до 2009 г.) бяха изхарчени стотици милиони левове за придобиването на товарни самолети и хеликоптери.

    Валентин Радев посочи, че въздушното пространство е общо на НАТО и не е българско, румънско или турско.

    "Не ние определяме правилата, а казваме на глас на нашите съюзници, че ако се наложи, и нашата авиация не може да охранява въздушното пространство, тогава с допълнителен договор да ни помогне", каза Радев.

    Петър Славов от Реформаторския блок обвини социалистите в популизъм.

    "Ние, в момента не обсъждаме членството на България в НАТО. Това решение е взето преди знаете колко години. Включително от лявата страна тогава е подкрепено. Тук се излиза и се припомнят някакви мантри от времето на комунизма. Апропо, да ви напомня, че този режим със закон е обявен за престъпен", каза Славов.

    Предложенията на БСП и ВМРО за "забранителен списък"

    Бившият външен министър Кристиан Вигенин (БСП) настоя в закона да се уточни, че опазването на въздушното пространство се осъществява от Българската армия съвместно с въоръжените сили на съюзнически държави, членуващи едновременно в НАТО и Европейския съюз. Колегите му от БСП и Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт пък предложиха изключение за съюзническите държави, с които България има държавна граница - тоест самолети на Румъния, Гърция и Турция да не могат да опазват въздушното пространство.

    Развихрилите се истерии от последния месец да не би някой да ни отнеме "турското робство" накараха Министерството на отбраната в аванс да заяви, че няма да търси под никаква начин помощ от турска страна.

    Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов също припомни "страховете в българското общество": "Вследствие на всички дълго натрупвани проблеми между България и Турция, имайки предвид и политиката, която тази държава провежда – агресивната политика, която води към своите близкоизточни съседи, политиката, която води и към балканските държави, това предизвиква съвсем основателни страхове в българското общество."

    По думите му предложението му с БСП за изключване на съседните ни държави е свързано и с "нещо, което само преди няколко дни предизвика оставката на министъра на образованието, една тема, по която българското общество е изключително чувствително".

    Председателят на комисията по отбрана Михо Михов (АБВ) предупреди, че ако тези две предложения бъдат приети, се отваря вратата за дипломатически проблеми, и призова и да не се намесва народопсихологията.

    Защо не може България да "командва" съвместната охрана

    Обсъжданите от месеци законодателни промени срещат съпротива и от шефовете на Военновъздушните сили, които застъпват тезата на БСП, че целта е окончателното "приземяване" на българската бойна авиация. Ръководството на ВВС изрично настоя да се регламентира задължението България да участва в мисията "Air Policing" с бойна техника, а не просто с радари, системи за комуникации и летища.

    Депутатът от БСП и бивш министър на отбраната в кабинета "Орешарски" Ангел Найденов предложи по време на дебата законопроектът да се допълни с изискване съвместните патрули да се извършват с водещото участие на формирования от Българската армия и допълнителна точка, която да дава тълкувания за водещо участие.

    В Закона за отбраната обаче не може да се регламентира изрично, че България ще командва съвместната охрана, защото "Аir Policing" e мисия на НАТО, която се управлява от съответните командири и елементи от командната структура на Алианса.

    Според експертите на Министерството на отбраната подобни поправка би регламентирала задължителен режим за приоритетно използване на български самолети, дори и в специфични случаи, в които съюзническите самолети биха реагирали много по-адекватно, с оглед по-разширените им оперативни способности, подготовка на летателния състав и потенциал за постигане на съюзнически сдържащ ефект.

    Освен това според МО предложените текстове гарантират по-гъвкава и не толкова рестриктивна схема, в която Обединеният център за въздушни операции на НАТО в Торехон, който има най-цялостната информация, може да прецени коя реакция и използването на какви сили са най-адекватни.

    Какви точно сили ще се използват в конкретна ситуация ще зависи от спецификата и сложността на конкретната мисия, метеорологичните условия, изискванията за продължителност на полета и възможности за дозареждане във въздуха, способности за директно управление от AWACS и предаване на криптирани гласови данни в реално време по Link-16 и други.

    Това обаче са способности, с които нашите изтребители не разполагат.

    Членството в НАТО като турското робство

    "С това, което прие парламентът днес, доказа, че България може да бъде всякаква, но не и българска, може да идва всеки, който иска да ни пази, в това число и хора, които имат традиция от пет века да го правят", заяви Таско Ерменков от БСП след гласуването.

    Промяната в закона е част от един голям план – унищожаването на националното ни самосъзнание, коментира Атанас Зафиров от БСП: "Българинът е уплашен, за работата си, за имуществото си, за бъдещето на своите деца. Сега вие добавихте още един страх – за свободата на националния суверенитет."

    По думите му в съвременния свят терминът "съюзници" е най-нетраен.

    Георги Божинова от БСП пък реши да използва момента, за да постави въпроса за номинирането на Ирина Бокова за шеф на ООН, предупреждавайки, че може да изпуснем шанса си българка да оглави организацията.



  • Всяко домашно куче ще трябва да е с микрочип

    Ветеринарите лекари вече ще са длъжни да поставят микрочип на всяко куче, когато то се регистрира от стопанина. Отпада алтернативата на микрочипа – възможността за татуиране на животното. Това решиха депутатите, като гласуваха окончателно промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност в четвъртък.

    Причината да отпадне татуировката за домашния любимец като вариант е, че тя не позволява въвеждането на данните за животното в информационната система на Българската асоциация по безопасност на храните (БАБХ) и на практика обезсмисля първоначалната идея.

    Микрочипът съдържа 15 цифрен уникален идентификационен код, който всъщност е индивидуалният номер на животното. Самият чип не съдържа информация за адреса или името на собственика, те се въвеждат в базата данни на БАБХ при регистрация на вече поставения микрочип.

    Така кучетата и техните собственици ще са лесно проследими от контролиращите органи, а очакванията на експертите са чрез чипирането да се овладее проблемът с масовото изоставяне на домашни любимци и съответно с нарастващия брой бездомни кучета.

    Регистрацията на домашните любимци и в момента е задължителна при навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст.

    Собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, но вече отпада задължението да представя документ за платена такса.

    Досега след регистрация на домашния любимец при ветеринарния лекар, кучето можеше или да бъде татуирано, или да му се постави микрочип. С приетите промени според Явор Гечев от фондация "Четири лапи" се прави голяма крачка напред.

    "Татуировката има много недостатъци. Един от тях е, че избледнява с времето, а вторият ѝ основен недостатък е, че няма унифицирана система за данните, които трябва да съдържа една татуировка и съответно не може да бъде въведена в базата данни на националната система на Агенцията за безопасност на храните", добавя той, цитиран от Дарик радио.

    Микрочипът вече е задължителен при кучетата и конете при идентификация. За котките например не е задължителен, освен ако животното не пътува. "Вървим в правилната посока. Трябва да има идентификация, да се направи връзка между всяко едно животно и собственика, особено когато става въпрос за изоставени и изгубени кучета", каза още Гечев.

    Около 40 лева ще е цената на задължителния микрочип.



УЕБ ПОРТФОЛИО

In order to view this object you need Flash Player 9+ support!

Get Adobe Flash player

Powered by RS Web Solutions

СОФТУЕР
Разгледай продукта