Добре дошли! Вие разглеждате ГЕОДЕЯ СОФТУЕР И УЕБ ДИЗАЙН ПРАВНИ новини Правни новини

ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

УЕБ ДИЗАЙН

Правни новини

Lex.bg - Последни новини
Lex.bg - българският правен портал

  • ЕС заплаши Полша със санкции заради съдебната реформа

    ЕС „незабавно“ ще предприеме стъпки за замразяването на правото на глас на Полша в блока, ако страната продължи с оспорваната си съдебна реформа. Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс.

    Припомняме, че във вторник полският президент Анджей Дуда подписа един от трите законопроекта за съдебна реформа в страната. Това съобщиха от пресслужбата на държавния глава, уточнявайки, че става дума за дейността на местните съдилища. Проектът беше предложен от управляващата партия "Право и справедливост". А идеята е да се разреши на парламента да назначава съдии във Върховния съд.

    Това предизвика гнева на поляците. Хиляди граждани излязоха по улиците в знак на протест срещу реформата. 



  • ГЕРБ оттегли антиамериканския закон

      ГЕРБ обяви в сряда, че оттегля скандалните поправки в съдебния закон, които целяха да забранят външното финансиране за съсловните организации на магистратите и да ограничат свободата им за сдружаване.

    Това става след много силен вътрешен и международен натиск, включително от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ и най-големите международни съдийски организации.

    Новината бе съобщена от Цветан Цветанов около три часа преди текстовете да бъдат гласувани на второ четене в правната комисия на Народното събрание.

    "Заявяваме категорично, след много задълбочен анализ и разговори с неправителствения сектор, че не е удачно законодателната промяна, за начина, по който се финансира неправителственият сектор в България с фондове от ЕС и от Фондация "Америка за България", да бъде приета в правната комисия и да бъде подложена на гласуване в пленарна зала", обяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ.

    Той обясни, че по този законопроект е имало "спекулативно поднасяне на информацията, отколкото нещо, което да бъде разумно и градивно". Сега ГЕРБ щели да се съсредоточат върху създаването на "работеща среда" за приемането на други важни поправки в Закона за съдебната власт.

    "Заявяваме, че сме "за" прозрачност в начина на финансиране, но не и "за" ограничаване на всички тези донори, които допринасят, както за образование, така и за култура, гражданско общество и всички останали съсловни организации, които могат да бъдат подпомагани за реализирането на техните проекти", каза Цветанов.



  • Съдът на ЕС отхвърли споразумението с Канада за трансфер на данни на пътниците

      Съдът на Европейския съюз се произнесе, че предвиденото споразумение между Европейския съюз и Канада за предаване на резервационни данни на пътниците не може да бъде сключено в сегашния му вид, съобщи пресслужбата на Съда на ЕС.

    Въпреки че системното предаване, запазване и използване на всички данни на пътниците в основни линии са допустими, редица разпоредби на проектоспоразумението не отговарят на изискванията, произтичащи от основните права на Съюза.

    Европейският съюз и Канада водят преговори във връзка със споразумение за обработка и предаване на резервационни данни на пътниците ("PNR споразумение"), подписано през 2014 г.

    Съдът се произнесе, че PNR споразумението не може да бъде сключено в сегашния му вид поради несъвместимост на редица негови разпоредби с признати от Съюза основни права.

    Предвиденото споразумение допуска системно и непрекъснато предаване на PNR данните на всички пътници във въздушния транспорт на канадски орган с оглед на използването и запазването им, както и на евентуалното им последващо предаване на други органи и на други трети държави с цел борба с тероризма и тежките международни престъпления. За целта предвиденото споразумение урежда срок за съхранение на данните с продължителност пет години, както и изисквания относно сигурността и целостта на PNR данните, незабавно маскиране на чувствителните данни, право на достъп, поправяне и заличаване на данните, както и средства за защита по административен и съдебен ред.

    PNR данните могат да разкрият пълния маршрут на пътуването, навиците при пътуване, съществуващите отношения между две или повече лица, както и информация за финансовото положение на пътниците във въздушния транспорт, техните хранителни навици или здравословно състояние и дори биха могли да предоставят чувствителна информация за тях.

    Освен това PNR данните могат да осигурят допълнителна информация за личния живот на пътниците. Тъй като срокът за запазване на PNR данните може да бъде до 5 години, споразумението дава възможност информацията за личния живот на пътниците да бъде на разположение през особено продължителен период от време.

    Поради това Съдът отбелязва, че предаването на PNR данни от Съюза на Канада, както и правилата на предвиденото споразумение за запазването на данните, тяхното

    използване и евентуалното им последващо предаване на канадски, европейски или чуждестранни публични органи, съставляват намеса в основното право на зачитане на личния живот. Също така предвиденото споразумение включва намеса в основното право на защита на личните данни, се казва в становището на Съда на ЕС.



  • Приеха законодателни промени срещу неизплащането на заплати

    С голямо мнозинство депутатите приеха на първо четене промени в Кодекса на труда, насочени срещу неизплащането на заплати от страна на работодатели. "За" гласуваха 138 народни представители, а един "се въздържа". 

    Промените са предложени от депутати от всички парламентарни групи и са в резултат на работата на временната комисия по установяване на случаите с неизплатените заплати на работници и служители. За промените настояваха също омбудсманът Мая Манолова и представители на синдикатите. 

    "Идеята е да дисциплинираме некоректните работодатели", каза Хасан Адемов, председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика. 

    В доклада на комисията се посочва, че с промените в Кодекса на труда се цели да се засилят контролните функции на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". На агенцията се предоставят правомощия да извършва проверки по повод на изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовите правоотношения, и да дава задължителни предписания в тази насока. Изрично се регламентира срокът, в който работодателят е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му, като се дължи и законната лихва при неизпълнение. 

    Друга промяна предвижда работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. 

    Предоставят се допълнителни възможности за работещите да получат вземанията си за трудови възнаграждения и обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители. Гарантираните вземания ще бъдат отпускани на работниците и служителите в тримесечен срок от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. 

    С промените се предлага изменение и в Гражданския процесуален кодекс. Предвижда се възможност работниците и служителите да искат по-бързото издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влезли в сила предписания на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Така работещите ще бъдат улеснени да търсят съответните начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения, които работодателят им дължи. Освен това няма да се налага да водят съдебни дела за установяване на основанието и размера на дължимите суми, посочват вносителите.  



  • Районният прокурор на София подаде оставка заради убийство

      Районният прокурор на София Петър Белчев подаде оставка в понеделник в рядко срещан жест на поемане на морална отговорност заради бездействие на подопечните му прокурори. Става дума за зверското убийство на младата Виола Николова, извършено в София на 23 юни.

    След този случай се оказа, че четирима прокурори от Софийската районна прокуратура, както и служители на МВР, са подценили четири жалби срещу арестувания за убийството Стефан Станев.

    Властите са били сигнализирани от бившата съпруга на обвиняемия Благовеста Пенева, а за това са образувани цели пет преписки, от които четири са били прекратени. Всичко това се е случило преди убийството на Виола Николова. Ако прокуратурата се беше задействала, тя вероятно щеше да е още жива.

    "Прости ми, Виола, направих каквото можах, прости ми, че не те опазих", написа неотдавна бившата съпруга на задържания във Фейсбук, добавяйки, че прокуратурата и полицията отказват да разследват сигналите й.

    "Районният прокурор на София Петър Белчев подаде оставка в знак на поемане на морална отговорност за действията на четиримата прокурори по подадените жалби от бившата съпруга на Стефан Станев. Той няма как да поеме дисциплинарна отговорност вместо тях, защото те трябва да отговарят лично за решенията си", каза говорителят на районната прокурор Виолета Желева пред Mediapool.



  • Можеше ли България да не плати 1,2 млрд. лв. за Белене?

      Безспорно най-значимото събитие за България за изминалата 2016 г. в сферата на международния арбитраж е постановяването на решение по делото на руската ЗАО "Атомстройекспорт" (АСЕ) срещу "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК) за поръчката на оборудване за изграждане на атомната централа в Белене. С решението НЕК бе осъдена да заплати на АСЕ сума в порядъка на 600 млн. евро. Впоследствие Народното събрание прие Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "Национална електрическа компания" – ЕАД (Обн. ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г.) с цел осигуряване на парични средства, с които НЕК да плати доброволно задълженията си към АСЕ. Общият размер на държавния заем към НЕК за уреждане на отношенията с АСЕ бе 1,2 млрд. лв.

    Към настоящия момент сроковете за защита отдавна са изтекли, а доброволното плащане е вече факт. Все пак логично някои си задаваха въпроса какви бяха опциите пред НЕК след арбитражното решение и неизбежно ли бе доброволното плащане. Тук ще отговорим на този въпрос, като представим опциите за защита срещу арбитражни решения, постановени по международни търговски арбитражни дела. За външни наблюдатели не е възможно да "предпишат" какво е трябвало и да се направи по конкретното дело и какво не. Такава преценка могат да дадат само адвокатите, ангажирани по казуса и запознати с всички детайли по него (включително и с конфиденциалната информация, до която няма достъп широката общественост). Важно е обаче да се систематизират възможностите за защита по арбитражни дела в светлината на делото на АСЕ срещу НЕК, за да може в бъдеще всяка една опция да бъде внимателно претегляна с оглед особеностите на конкретния казус.

    Арбитражните решения не могат да се обжалват

    Още в началото трябва да подчертаем, че арбитражното решение (в повечето юрисдикции по света) е окончателно. То разрешава съответния правен спор и повече не може да бъде преразглеждано по пътя на обжалването пред друг орган (друг арбитраж, съд и пр.). Познатата схема на обжалване пред няколко инстанции, характерна за съдебните решения, е неприложима към арбитражните решения.

    …, но все пак арбитражните решения могат да бъдат отменяни

    Това обаче далеч не означава, че НЕК като загубила арбитражното дело страна, бе лишена от всякаква възможност за защита. Първата опция, с която НЕК разполагаше, бе да поиска отмяна на арбитражното решение. След като арбитражното решение разрешава окончателно даден правен спор, необходимо е загубилата делото страна да разполага с някаква възможност за защита в случай на съществени пороци (дефекти) при постановяване на арбитражното решение. Тези дефекти най-общо казано могат да засягат сключването, обхвата и валидността на арбитражното споразумение, процедурата по образуване на арбитражния състав и по разглеждане на спора и т.н. Именно това е производството по отмяна на арбитражно решение. Отмяна може да се поиска единствено от съдилищата по мястото, където е било седалището на арбитража, и на основанията и в сроковете, уредени в националните закони на съответната държава по седалище на арбитража.

    В случая между АСЕ и НЕК бяха инициирани две паралелни производства с различни насрещни претенции между страните. Едното производство бе със седалище на арбитража в Париж, а другото – в Женева. Впоследствие страните се съгласиха делата да бъдат обединени, а мястото на арбитража по обединеното дело да бъде в Женева. Ето защо, отмяната на решението следваше да се потърси пред швейцарски съд на основанията и в сроковете, предвидени в швейцарското право.

    Швейцарският закон, който е важен в случая, се нарича Федерален закон за международното частно право (ФЗМЧП). Съгласно приложимата редакция на чл. 190 (2), б. "а – д" ФЗМЧП, арбитражно решение може да бъде отменено, ако:

    • Едноличният арбитър или арбитражният състав са избрани по нередовен начин;
    • Арбитражният състав погрешно е приел, че е/не е компетентен да разгледа делото;
    • Арбитражният състав се е произнесъл по въпроси, излизащи извън обхвата на предявените искове, или не е се произнесъл по даден иск;
    • Е нарушен принципът на равенство между страните или правото на защита в състезателния процес;
    • Решението противоречи на обществения ред на Швейцария.

    Искането за отмяна се разглежда от Федералния върховен съд на Швейцария. Срокът, в който може да се поиска отмяна, е 30 дни от съобщаването на решението. Обикновено делото се решава относително бързо, като средно това отнема 4 месецаi. Поради сложността на делото между НЕК и АСЕ напълно възможно бе произнасянето по искане за отмяна да отнеме повече време. Следва да се отбележи, че в практиката си швейцарските съдилища са про-арбитражно настроени. Въпреки това обаче процентът на отменените арбитражни решения в Швейцария не е пренебрежим (в литературата се посочват стойности от порядъка на 6,5 – 7% отменени решенияii).

    Важното в случая е, че разноските в производствата за отмяна на арбитражни решения в Швейцария са по-ниски от повечето популярни юрисдикции. Например при производство с цена на иска 1 млн. швейцарски франка обичайният общ размер на съдебните и адвокатски разноски за загубилата страна са в размер до 3% от цената на иска или 30 000 швейцарски франка. С нарастването на цената на иска тази сума намалява – при цена на иска 10 млн. швейцарски франка размерът на разноските би бил 0,3% от тази стойност или около 30 000 швейцарски франка (Вж. Swiss Setting Aside Proceedings: Quick, Reliable, and Arbitration-Friendly, Swiss Arbitration Association). Ето защо, при цена на иска 500 млн. щатски долара размерът на разноските за воденето на едно такова дело за отмяна със сигурност не следва да е решаващ фактор.

    Искането за отмяна на арбитражни решения за много пари е обичайна практика

    Използването на възможността за отмяна на арбитражни решения е стандартната практика в световен мащаб, особено когато се касае за голям материален интерес. Така например, Руската Федерация атакува шест арбитражни решения по най-нашумялото дело в областта на международния арбитраж – делото, заведено от мажоритарните акционери на ЮКОС (някога най-голямата петролна компания в Русия) – Hulley Enterprises, Yukos Universal и Veteran Petroleum. Акционерите на ЮКОС претендираха, че Руската Федерация незаконно е отчуждила тяхно имущество. По въпросното дело Русия бе осъдена да заплати безпрецедентната в международния арбитраж сума в размер на 50 млрд. щатски долара и 60 млн. щатски долара адвокатски разноски. Логично Русия поиска отмяна на шестте решения по делото (3 привременни решения от 30 ноември 2009 г. и 3 окончателни решения от 18 юли 2014 г.) пред съда по седалище на арбитража – Окръжния съд на Хага. С решение от 20 април 2016 г. Хагският съд отмени шестте арбитражни решения, приемайки, че арбитражният състав не е бил компетентен да разгледа въпросния спор. В момента делото се обжалва пред горна инстанция.

    По подобен начин Мексико поиска отмяна на арбитражното решение, с което националната петролна компания на Мексико PEMEX бе осъдена да плати близо 300 млн. щатски долара на COMISSA, дъщерно дружество на американската строителна компания KBR Inc. Седалището на арбитража бе в Мексико, а компетентен да разгледа спора бе мексикански съд. Не е изненада, че искането на мексиканската компания бе уважено и решението бе отменено. Впоследствие въпреки отмяната американски съд призна и допусна до изпълнение отмененото решение (това е едва второто отменено решение, което се признава и допуска до изпълнение в САЩ в последните десетилетия). Въпреки това обаче този пример показва как Мексико не се поколеба да използва отмяната като средство за защита срещу арбитражно решение, което осъжда държавна компания.

    Отмяна потърси и Египет по арбитражното дело срещу английската компания Malicorp Ltd. По въпросното дело Malicorp предяви искове за пропуснати ползи в размер на 500 млн. щатски долара и разноски за над 12 млн. щатски долара срещу правителството на Египет и две държавни компании (Египетската холдингова компания за авиация и Египетската компания за летища). Делото бе заведено заради прекратяването на договор за концесия за проектиране, строителство и експлоатация на летище в Рас Судр на Червено море. Арбитражът постанови, че няма компетентност спрямо държавните компании, но осъди Египет да плати обезщетение на Malicorp в размер на 14,773,497 щатски долара. Седалището на арбитража бе в Кайро. Никак не е учудващо, че Египет потърси защита на правата си пред държавните съдилища в Кайро. С решение на апелативния съд от 2012 г. арбитражното решение бе отменено. Делото все още се обжалва пред Египетския касационен съд, но това е поредният пример как държавите защитават своите интереси чрез всички възможни средства за защита.

    България също е искала отмяна на арбитражни решения

    Отмяната на арбитражно решение като средство за защита се използва и от българската държава по арбитражни дела със седалище в България. Пример в това отношение е делото, заведено от немско дружество срещу Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с претенции по договор за изграждането на 6 регионални депа за битови отпадъци, съфинансирани от българското правителство и Европейския съюз по линия на предприсъединителните фондове. Делото е спечелено от немското дружество пред арбитража към Българската търговско промишлена палата. Впоследствие МОСВ подава молба за отмяна пред Върховния касационен съд, която бива уважена с аргумента, че арбитражът бил разгледал различни от действително предявените искове (Решение № 59 от 06.10.2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО). Това е ясен пример за случай, в който българската държава защитава правата си ефективно чрез всички възможни средства за защита.

    Дори арбитражното решение да не бъде отменено, не винаги загубилият плаща

    Втората опция, с която НЕК разполагаше, бе защитата срещу признаването и допускането до изпълнение на арбитражното решение в България. Ако едно чуждестранно арбитражно решение не бъде изпълнено доброволно, спечелилата делото страна (в случая АСЕ) има възможност да потърси съдействие за реализацията му по принудителен ред от органите на държавата, в която длъжникът (в случая НЕК) разполага с имущество. Идеята е срещу това имущество да бъде насочено т.нар. "принудително изпълнение". За да се осъществи принудително изпълнение е необходимо съдействие на компетентните органи в държавата по местонахождение на имуществото на длъжника. Такова съдействие може да се получи едва след като тази държава зачете съществуването на арбитражното решение. Именно това е целта на производството по признаване и допускане до изпълнение на арбитражното решение.

    Делото между АСЕ и НЕК е търговски арбитраж – т.е. това е спор между две търговски дружества, а не между инвеститор и държава, макар и едното от дружествата да е с краен собственик българската държава (видно от обявения в Търговския регистър годишен финансов отчет (ГФО) на НЕК за 2015 г. едноличен собственик на НЕК е "Български Енергиен Холдинг" АД, а крайният собственик е българската държава чрез Министъра на енергетиката – с. 61 от ГФО), а другото – Руската федерация. В този смисъл, ако НЕК беше отказало да плати доброволно своето задължение, признаване и допускане до изпълнение на арбитражното решение би било необходимо независимо в коя държава АСЕ потърсеше принудително изпълнение.

    Независимо от това дали НЕК разполага с имущество в чужбина (съгласно ГФО на НЕК за 2015 г,, дружеството разполага с 4 105 114 000 лева нетекущи активи, от които 4 029 768 имоти, машини и съоръжения, като няма данни дали някои от тях се намират в чужбина – с. 2 и с. 31-35 от ГФО), житейски обосновано е предположението, че най-големите активи на НЕК са в България. Ето защо, за получаване на сума в размер на 600 млн. евро логично бе да се очаква АСЕ да потърси признаване и допускане до изпълнение на арбитражното решение именно в България (а при наличие на имущество в чужбина – и в съответната чужда държава/държави). Това би поставило АСЕ в неблагоприятната позиция да търси признаване и допускане до изпълнение на решение пред българските съдилища срещу дружество, чийто краен собственик е българската държава.

    Последната дума можеше да има българския съд

    Разбира се, възможността за защита в производството по признаване и допускане на арбитражното решение не е неограничена. Подобно на отмяната на арбитражното решение, и тук основанията са ограничен кръг и са регламентирани в международна конвенция, по която България е страна – Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (по-известна като Нюйоркската конвенция от 1958 г.). Основанията са уредени в чл. 5 от Конвенцията и отново, подобно на отмяната на арбитражното решение, са свързани с пороци при сключването, обхвата и валидността на арбитражното споразумение, процедурата по образуване на арбитражния състав и по разглеждане на спора. Също така, основание за отказ за признаване и допускане до изпълнение на едно арбитражно решение са неговата последваща отмяна и противоречието му с обществения ред на държавата, където се търси изпълнение. У нас компетентен да признае и допусне до изпълнение чуждестранно арбитражно решение е Софийски градски съд, като решението му подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София и пред Върховния касационен съд. Иначе казано, НЕК можеше да разчита на три инстанции, в които да докаже наличието на някое от основанията по чл. 5 от Нюйоркската конвенция и така да осуети признаването и допускането на арбитражното решение у нас.

    В международен план търсенето на защита срещу признаването и допускането до изпълнение на арбитражно решение е често използвано средство от загубилата делото страна. Така например, през 2011 г., в едно от знаковите арбитражни дела, Пакистан успя да осуети признаването и допускането до изпълнение във Великобритания на осъдително решение за 20 млн. щатски долара в полза на туристическата компания от Саудитска Арабия Дала (Dallah Real Estate and Tourism Holding Company). Пакистан оспори наличието на валидно арбитражно споразумение с Дала и в крайна сметка върховният съд отказа признаването и допускането до изпълнение с аргумента, че правителството на Пакистан не е изразявало съгласие за арбитраж.

    Пример за осуетяване на признаването и допускането до изпълнение е и цитираното по-горе дело Malicorp Ltd. срещу Египет. Независимо че делото за отмяна на арбитражното решение бе висящо пред Египетския касационен съд, Египет през 2015 г. успя да осуети изпълнението на решението във Великобритания. Един от аргументите на Египет бе, че решението е отменено от египетския апелативен съд и поради това не трябва да се допуска до изпълнение.

    Примери за осуетено признаване и допускане до изпълнение на чуждестранни решения има и у нас. Така през 2004 г. е отказано допускането до изпълнение на международно арбитражно решение, с което българско дружество с едноличен собственик на капитала българската държава, е осъдено да заплати суми по договор в полза на кувейтско дружество (Решение № 630 от 28.07.2004 г. по гр.д. 1832/2003, ТК, II ТО на ВКС). Аргументите на българския съд се основават на просрочване на уговорен между страните срок за предявяване на иск от кувейтското дружество и на противоречие с обществения ред на Република България поради непредоставяне на възможност на българското дружество да изложи всички свои защитни аргументи пред арбитража.

    Разбира се, възможна е и обратната ситуация, в която български съд признава и допуска до изпълнение чуждестранно решение срещу българско дружество с едноличен собственик българската държава. Такъв е казусът с летище "София", което бе осъдено от дружество със седалище в Обединените арабски емирства пред международен арбитраж в Париж. Предмет на делото са претенции за извършени строителни дейности и обезщетения за вреди, чиито общ размер надхвърля 20 млн. щатски долара. На две инстанции арбитражното решение бе признато и допуснато до изпълнение. Летище "София" обжалва пред Върховния касационен съд, който не допусна до разглеждане жалбата и с това осъдителното арбитражно решение бе окончателно допуснато до изпълнение в България (Определение № 59 от 03.02.2017 г. по т. д. 788/2016 г., ТК, I отделение на ВКС).

    Въпрос на стратегическа преценка за всеки отделен случай е коя от посочените опции да бъде избрана. Не съществува пречка двете опции да бъдат комбинирани, като това се случва често на практика, доколкото е логично длъжникът да упражни всички възможни средства за защита. Казусът с НЕК срещу АСЕ вече е в историята. Важно е обаче да се знае, че съществуват защитни средства, с които би могло да се опита предотвратяване на нови големи плащания по арбитражни дела.

    *Методи Байкушев е член на Арбитражния съвет на Арбитражния съд при КРИБ, генерален секретар на Националния комитет в България на Международната търговска камара (ICC) и член на арбитражната комисия при ICC. Адв. Байкушев има богат практически опит в процесуално представителство и арбитраж по търговски дела – както вътрешни, така и международни. Основната му експертиза се допълва от значителния му опит във връзка със събиране на вземания, несъстоятелност, дела за медицински грешки, обществени поръчки, строителни спорове и административни дела. Преподава бизнес право в Американския университет в България (АУБГ), гр. Благоевград. Адв. Байкушев е отличен като водещ адвокат от IFLR 1000 и е препоръчан от престижното издание Legal 500.

    Мартин Захариев има сериозен опит в търговското право и арбитраж, като вече е представлявал страна в арбитражно дело пред съда при ICC и е участник в отбора на Софийски Университет, който през 2015 г. се класира в топ 20 в категория "писмена защита на ответника" на най-престижното студентско състезание по арбитраж в света Willem C. Vis International Commercial Arbitration Moot, провело се във Виена, Австрия. Участвал е две поредни години като арбитър в състезанията Sofia Vis Pre-Moot и Belgrade Open Pre-Moot, а също и в състезанието The Young Arbitratior Match – в Париж през есента на 2016 г.


    iBärtsch, P., Schramm, D. Arbitration Law of Switzerland: Practice & Procedure, JurisNet, Huntington, New York, 2014, p. 81

    iiBärtsch, P., Schramm, D. Arbitration Law of Switzerland: Practice & Procedure, JurisNet, Huntington, New York, 2014, p. 81; Dasser, F. International Arbitration and Setting Aside Proceedings in Switzerland: An Updated Statistical Analysis, 28 ASA Bulletin 82 (2010), p. 85-86



  • ВСС се вслуша в гласа на съдиите и избра Александър Ангелов за шеф на най-големия съд

      С рядко срещано единодушие Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет избра във вторник Александър Ангелов за председател на Софийския районен съд. Той получи 14 гласа в своя полза от 14 възможни. Негов конкурент бе съдия Петър Савчев.

    Преди това съдия Александър Ангелов спечели доверието и на своите колеги в Софийския районен съд. Той бе подкрепен от 74 съдии, а само шестима предпочетоха Савчев.

    Александър Ангелов е възпитаник на Академията на МВР и на Югозападния университет в Благоевград.

    В съдебната система е от 2009 г., преди това е бил инспектор в Криминална полиция и Главна дирекция “Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП).

    В периода 2009 – 2012 г. е бил младши съдия в Монтана, а после преминава в СРС –  първо като командирован, а от миналата година вече и за постоянно.

    Сега той ще заеме позицията на председател на най-големия и най-натоварен съд в страната.

    Председателският пост се оваканти, след като в края на миналата година Методи Лалов и заместниците му подадоха оставка в знак на несъгласие с политиката на ВСС по отношение на свръхнатовареността на съдиите и ниското заплащане на съдебните служители. За временно изпълняващ шефската длъжност мнозинството във ВСС наложи съдия Стефан Милев, въпреки че съдиите от СРС не гласуваха за него.

    Пред ВСС Александър Ангелов говори за големия брой дисциплинарни производства срещу съдии от районния съд заради забавянето на делата. Той призна, че така се създава негативен имидж за съда пред обществото, въпреки че голям брой от съдиите работят добре.

    Ангелов посочи, че забавянето се дължи на няколко основни причини. Първата е, че постоянната свръхнатовареност с дела уморява съдиите и понижава тяхната мотивация. Той напомни, че забавянията са именно при съдии с голям стаж. Според него втората причина е, че някои магистрати просто имат проблем с организацията на работата при подобно натоварване.

    Той обяви, че винаги ще предпочете първо да се опита да помогне на съдиите с висящи дела, отколкото да търси възможност за наказание. Ангелов обеща, че ще въведе и система за мониторинг на съдебните състави.



  • Цацаров прати прокурори в Добрич заради натиск над свидетели по "Суджук-гейт"

    Прокурори от звеното "Антикорупция" и служители на Бюрото за защита на свидетели са изпратени в Добрич, за да водят разпити и да събират доказателства за натиск над свидетели по делото срещу депутата от ГЕРБ Живко Мартинов, станало популярно като "Суджук-гейт".

    Това съобщи говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова във вторник, уточнявайки, че разследващите действат по разпореждане на Сотир Цацаров.

    Ръководителят на държавното обвинение е изпратил общо десетима служители на Бюрото по защита на свидетелите, които освен че обезпечават извършването на процесуално-следствени действия, осигуряват и незабавна защита на всеки, който поиска.

    "Помолихме главния прокурор и той разпореди Бюрото по защита да дойде тук заедно с прокурорите, тъй като имаше индикации за упражняване на натиск върху лицата, които подадоха сигнал, които разказаха пред наблюдаващия прокурор, че могат да им се случат неблагоприятни неща", заяви Арнаудова пред журналисти в Добрич.

    По думите ѝ става въпрос за заплахи за лична саморазправа, както и за атака срещу бизнеса на някои свидетели, включително и чрез масирани проверки. Като пример, Арнаудова посочи заповед на директора на областната дирекция по храните за затваряне на местна пицария, която е била отменена от Административния съд в Добрич.

    "Извън това, което стана най-публично известно, е изнудването на едно от разпитаните вече лица. Ние разследваме престъпления против правосъдието, против реда на държавното управление, против личността. В момента се събират доказателства за общо пет престъпления с помощта на Бюрото по защита на свидетелите", добави говорителят ан главния прокурор.

    Попитана дали депутатът Мартинов вече е разпитан по делото, Арнаудова заяви, че той ще получи призовка, за да се яви в качеството на обвиняем в момента, в който бъдат събрани достатъчно доказателства.

    Както е известно, миналия петък Сотир Цацаров поиска имунитета на народния избраник от ГЕРБ, след което даде специална пресконференция по случая. На нея главния прокурор съобщи, че Мартинов е разследван за няколко случая на принуда, опит за лично укривателство, изнудване и принуда на орган на власт. Сред потърпевшите от действията на депутата от 2012 г. досега са били бизнесмени от Добрич, висши полицейски служители и дори окръжният прокурор в града Пламен Николов.



  • ВСС избира председател на Софийския районен съд

    Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет ще изслуша във вторник двамата претенденти за председател на Софийския районен съд – Петър Савчев и Александър Ангелов. Това е втората процедура по избор. Първата беше прекратена, тъй като нямаше кандидати.

    Председателският пост се оваканти, след като в края на миналата година Методи Лалов и заместниците му подадоха оставка в знак на несъгласие с политиката на Висшия съдебен съвет по отношение на свръхнатовареността на съдиите и ниското заплащане на съдебните служители.

    През януари съдиите от СРС предложиха на съдебния съвет две номинации за мястото на подалия оставка Лалов – на съдиите Албена Ботева и Борис Динев, но съдебните кадровици игнорираха мнението на съдиите и избраха за временно изпълняващ функциите Стефан Милев. Очакваше се той да се кандидатира и за титуляр, но Милев не го направи. Сега името му се спряга и за наскоро освободеното шефско място в Специализирания наказателен съд.

    Петър Савчев е завършил право в СУ. Бил три години съдебен помощник във Върховния касационен съд, а от 2008 г. е граждански съдия в районния. Вторият кандидат - Александър Ангелов, е възпитаник на Академията на МВР и на Югозападния университет. В съдебната система е от 2009 г., преди това е бил инспектор в Криминална полиция. В периода 2009 – 2012 г. е бил младши съдия в Монтана, а после преминава в СРС – първо като командирован, а от миналата година вече и за постоянно. 



  • Европейската асоциация на съдиите: Промените в съдебния закон са абсурдни

      Абсурдни и нерядко присъщи на недемократични общества са доводите, с които се прекратява достъпът до външно финансиране за съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите. Това заявява президентът на Европейската асоциация на съдиите (ЕАС) Хосе Игреха Матос в писмо до председателя на Народното събрание Димитър Главчев.

    "Държим да отбележим, че участието на съсловните организации в такива проекти (с външно финансиране – б.р.) е необходимо, за да се обезпечат дейности като организиране на навременни професионални дискусии, обучения, срещи между магистрати, участие на външни лектори, обмен с чуждестранни колеги, издаване на наръчници, справочници и друга правна литература", се допълва в писмото. В него се призова Народното събрание да изключи професионалните сдружения на магистрати от обхвата на проектозакона.

    Въпросният проект за промени в съдебния закон предвижда съсловните организации на магистратите да бъдат изцяло лишени от външно финансиране, в което управляващите съзират основна заплаха за тяхната независимост. Същото важи и за финансиране на научна и преподавателска дейност, ако тя е финансирана от чужбина.

    Очаква се преди второ четене забраната да бъде облекчена, като се допусне финансиране от Европейския съюз и от Европейското икономическо пространство. За това настоя лично премиерът Бойко Борисов. Така в "забранителния списък" остават само Съединените щати, тъй като основните външни донори за българските магистратски организации са от Европа и САЩ.

    Отново с цел да се гарантира независимостта на магистратите се предлага забрана за сдружаването им извън техните съсловни организации. Така съдии, прокурори и следователи няма да могат да участват в ръководство на най-старата съсловна юридическа организация в страната – Съюза на юристите в България (СЮБ). През последните години СЮБ бе една от най-активните прореформаторския организации в страната и промяната в закона би ударила нейната легитимност.

    Отделно проектът предвижда "кариерен бонус" за членовете на ВСС. След края на мандата им в съвета те ще могат да изберат в кой съд да продължат да работят. Условието е да заемат същото ниво в системата като преди да влязат в кадровия орган на съдебната власт.

    Преди няколко дни вицепремиерът с ресор съдебна власт Екатерина Захариева се обяви срещу законопроекта. Същото направи и съдия Красимир Шекерджиев, който бе избран за член на следващия Висш съдебен съвет от квотата на съдиите. В петък с критична позиция излязоха и съдиите от Върховния касационен съд.

    Европейската асоциация на съдиите (ЕАС) обръща внимание и специално на изискването за деклариране на членството на магистратите в техните професионални организации пред ВСС. Според организацията това изискване има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване.

    "Правото на съдиите да членуват в професионални сдружения е важно, тъй като цели да укрепи тяхната независимост и се признава съгласно международните принципи на правото, включително член 25 на Препоръка CCM/Rec 2012/12 на Комитета на Министрите на Съвета на Европа и аналогични препоръки на Организацията на обединените нации. Изискването за деклариране на такова членство пред Висшия съдебен съвет - органът, взимащ решения по всички въпроси, свързани с кадровото развитие на съдиите, има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване", пише Хосе Матос.

    Той допълва, че промените в съдебния закон не изглежда да са продиктувани от някаква "видима цел". Съдия Хосе Матос напомня на българския парламент, че поведението на българските власти "влиза в разрез със съгласуваната в София политика за укрепване, а не уязвяване, на сдруженията на съдии".

    "Следването на тази съгласувана политика от София е принципен въпрос не на последно място поради приетия от министрите на правосъдието на държавите-членки на Съвета на Европа План за действие за независимост на съдебната власт на срещата им на 21 април 2016 г. в София", напомня шефът на ЕАС.

    Позицията на представляваната от него организация е, че прилагането на приетите на първо четене изменения в ЗСВ "ще се превърне в пречка за свободното сдружаване на магистрати в професионални организации, като паралелно с това ще наложи забрана за участието им в управителните органи на организации, учредени съвместно с представители на други правни професии".

    Досега Съюзът на съдиите, Съюзът на юристите и Асоциацията на прокурорите реагираха остро на предложенията и настояха за тяхното оттегляне, защото са противоконституционни. Те бяха подкрепени от близо 20 авторитетни български неправителствени организации. Европейската комисия също следи изкъсо случая. Фондация "Америка за България" реагира с позиция, че този закон би подкопал евроатлантическите ценности и приятелството между САЩ и България.



УЕБ ПОРТФОЛИО

In order to view this object you need Flash Player 9+ support!

Get Adobe Flash player

Powered by RS Web Solutions

СОФТУЕР
Разгледай продукта