Добре дошли! Вие разглеждате ГЕОДЕЯ СОФТУЕР И УЕБ ДИЗАЙН ПРАВНИ новини Правни новини

ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

УЕБ ДИЗАЙН

Правни новини

Lex.bg - Последни новини
Lex.bg - българският правен портал

  • Юлия Ковачева и Александър Корнезов с призове “Юрист на годината“

    Членът на Висшия съдебен съвет Юлия Ковачева и съдията в Общия съд на Европейския съюз доц. д-р Александър Корнезов получиха авторитетните награди в конкурса "Юрист на годината 2016", организиран от изданието "Правен свят". Юлия Ковачева получи наградата след гласуване на съдебните репортери от националните медии, а Корнезов бе отличен от редакцията на “Правен свят“.

    Наградата на Ковачева бе дадена с мотив, че през целия мандат на ВСС тя е ръководила поведението си единствено от принципите на правото и закона.

    "Юлия Ковачева е човек, който винаги връща дебата на плоскостта на правото, без да използва лични нападки, на каквито нееднократно е ставала обект", се казва в номинацията й, направена от съдебните репортери.

    "Съзнавам отговорността, с която е съпроводена тази награда. Благодаря на колегите, с които споделяме общи ценности, а на тези колеги, които ме подкрепиха през 2012 г., искам да кажа: "Надявам се, че не съм ви разочаровала", каза Ковачева. Тя призова магистратите да изберат най-достойните членове на Висшия съдебен съвет на предстоящите избори, защото от съвета започва да се гради авторитетът на цялата магистратура.

    В гласуването с мотивирани предложения участваха 25 журналисти от 18 централни медии – БНТ, бТВ, Нова телевизия, БТА, БНР, Дарик радио, Медиапул, Клуб Z, БГНЕС, "Съдебни репортажи", вестниците "Труд", "24 часа", "Капитал", "Капитал дейли", "Стандарт", "Монитор", "Телеграф", "Сега". 

    Изборът на Александър Корнезов бе направен след гласуване от комисия в състав - съдия Николай Гунчев от Върховния административен съд, прокурор Сава Петров от Върховната касационна прокуратура, председателят на съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев, адвокат Александър Кашъмов и главният редактор на "Правен свят" Ралица Петрова.

    Той бе награден със следните мотиви: "За него казват, че е български юрист и интелектуалец с космополитно излъчване. Полиглот, автор на многобройни публикации в областта на европейското право, наричан с право "българският Индиана Джоунс в необятната материя на преюдициалното запитване". Човек със свободен дух и българин, поел високата отговорност да представя най-доброто от българската правна мисъл на eвропейско ниво".

    При получаването на наградата си Корнезов говори като гражданин на Обединена Европа:

    "Живеем във време разделно. ЕС е пред най-тежкото си изпитание. 2017 година ще е решаваща за самото оцеляване на ЕС, който влиза от криза в криза – дълговата, мигрантската, “Брекзит". Гаранция за бъдещето на европейската идея няма", заяви Корнезов. И изрази разочарованието си, че кампанията за референдума преди “Брекзит“ се е свеждала до простото счетоводство колко губи или печели Обединеното кралство от членството, съответно - от излизането от ЕС.

    "Нека се замислим до това ли се свежда ЕС? Счетоводство ли е европейската идея? Сметкаджийство ли е? Не е ли време да започнем да говорим за ценностите, които ни обединяват – равенство, солидарност. Европейската идея е идеята за мир. За нас днес мирът е даденост, но той е постижение", каза Корнезов.

    В интервю през септември 2016 г. Корнезов сигнализира за проблема с малкото преюдициални запитвания, които се отправят от българските магистрати до Съда на ЕС.



  • До това ли се свежда европейската идея? Счетоводство? Сметкаджийство?

    Публикуваме речта на българския съдия в Общия съд на ЕС доц. д-р Александър Корнезов, произнесена на 22 февруари вечерта, когато бе отличен с наградата "Юрист на годината 2016" на "Правен свят".

    "Добър вечер на всички.

    Благодаря много за наградата, която приемам с огромна отговорност. Ако ми позволите, бих си позволил няколко думи като гражданин, не като юрист, тази вечер. Тъй като живеем във време разделно.

    Живеем във време разделно!

    Европейският съюз, на който аз съм отдал част от професионалната си и и академична кариера, е изправен може би пред най-тежкото си изпитание. Тази година, 2017-а, ще бъде решаваща за самото оцеляване на Европейския съюз.

    Както всички знаем, през последните години ЕС влиза от една криза – тъкмо излезе от нея и започне друга. Първо беше дълговата криза. След това започна мигрантската криза, която продължава и до днес. След това дойде Брекзит.

    Последните месеци натискът срещу ЕС, срещу европейското единство – както от Изток, така и от Запад, нараства. Тази година ни очакват 3 съдбоносни избора в 3 от държавите-членки – учредителки на ЕС.

    И, повярвайте ми, гаранция за изхода от тези избори за бъдещето на европейската идея като цяло няма.

    Когато се замисля за Брекзит – по-конкретно казвам Брекзит, тъй като аз съм дълбоко убеден, че дълговата криза, като всяка една икономическа криза е въпрос на време... Икономическите кризи идват и си отиват – въпрос на цикли е понякога.

    Мигрантската криза, дай Боже, скоро и тя да бъде разрешена – въпрос, разбира се, е кога ще приключат военните действия в Близкия Изток.

    Брекзит ще остане.

    Аз, след резултатите от Брекзит, почувствах негативния вот за излизане на Обединеното кралство като лично разочарование. Тъй като част от академичната ми кариера е свързана с Обединеното кралство. Следих предреферендумната кампания много отблизо. Това, което ми направи много силно впечатление и това, което искам да споделя с вас сега, е, че цялата кампания се свеждаше до това – колко средства получава Обединеното кралство от ЕС и колко Обединеното кралство плаща на ЕС.

    Ако си спомняте, един голям червен автобус обикаляше цялото Обединено кралство с едни огромни надписи как 300 млн. ли, 500 млн. ли паунда на месец ние ще си върнем, ако излезем от ЕС. И целият дебат се свеждаше до това – вярно ли е, не е ли вярно, 300 ли са, 500 ли, 100 милиона ли са и т.н...

    До това ли се свежда Европейският съюз? Това искам ние всички да се замислим тази вечер. И в тази година, която е решаваща...

    До това ли се свежда европейската идея?

    Счетоводство ли е това? Сметкаджийство ли е?

    Нека се запитаме ние като българи. Макар че много често тук, в България, дебатът също се свежда до това – колко фондове ние получаваме от ЕС, спрени ли са, не са ли спрени. Отново сметкаджийство!

    Вярно, важно е, особено за една икономика като българската, която разчита горе-долу само на това – да си го кажем в прав текст.

    Но до това ли се свежда европейската идея?!

    Не е ли време в такива времена разделни да започнем ние да говорим за европейските ценности, които ни обединяват? И това не е нищо друго освен нашата дълбока убеденост в защитата на човешките права, в равенството между европейските народи, в солидарността!

    Защото именно солидарността между европейските народи е това, което отличава ЕС от всяка друга международна организация.

    Солидарността!

    Нека да се замислим за секунда: ако България един ден – дай Боже да стигнем тези дни – се превърне в нетен платец в европейския бюджет! Забогатеем... И започнем ние като данъкоплатци да заплащаме за по-бедните европейски народи, за да могат те да се развият – това е солидарност... Дали нашата подкрепа за ЕС би била същата като днес?

    Запитайте се. Ето това са европейските ценности.

    И в тези трудни времена ще се върна в крайна сметка на първопричината: защо го има този Европейски съюз? Каква е европейската идея?

    Това не е нищо друго освен идеята за мир между европейските народи.

    И моето поколение, включително поколението на родителите ми, които не помнят войната, за нас мирът е нещо като даденост. Ние сме свикнали да живеем в мир.

    Мирът не е даденост! Да се огледаме наоколо... Мирът не е даденост!

    Спомням си, бях студент в Софийския университет, през 1999 г., когато по погрешка няколко бомби от бомбардировките в съседна Югославия паднаха включително над София. Всички помним това!

    Ние като българи най-добре знаем това: тук, на Балканите мирът не е даденост. Никъде по света мирът не е даденост! Мирът е постижение!

    И можем да обвиняваме днес ЕС във всички смъртни грехове, които си пожелаем. Но едно нещо не може да отречем – неговото постижение за мир.

    Защото през последните 70 години европейските народи – поне държавите-членки на ЕС, живеят в мир.

    И само поради тази единствена причина европейската идея заслужава нашата пълна подкрепа.

    Благодаря ви!"

    *Българският съдия в Общия съд на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург доц. д-р Александър Корнезов получи наградата "Юрист на годината 2016" на "Правен свят". Другият отличен юрист е Юлия Ковачева от т. нар. "опозиционно малцинство" на Висшия съдебен съвет.



  • ВСС пак ще дава съдия Методи Лалов на прокуратурата

    Мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) показа непоколебимото си намерение да преследва до дупка бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов. В четвъртък бе направен анонс, че ВСС ще изпрати втори сигнал срещу него до прокуратурата – този път с обвинение, че Лалов е предизвикал тежки повреди върху сградата на т.нар. военно НДК.

    В тази сграда трябва да се преместят Наказателното отделение на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура. Членът на ВСС Светла Петков обясни, че в качеството си на шеф на съда Методи Лалов е отказал да приеме ремонтирана сградата и заради това там са се появили големи течове. Ремонтът и преустройството на тази сграда струваха на държавата близо 20 млн.лв.

    "Същият (Лалов – б.р.) отказа да стопанисва сградата, особено в зимния период, тежката зима, която беше, което наложи комисията да вземе решение да се пусне отоплението, защото имаше течове. Тези течове, след като премина периодът на замръзване, се увеличиха и ВСС изпрати свои специалисти, които констатираха големи нарушения от нестопанисването на Лалов. За отстраняване на тези повреди по новата сграда и за охраната, изпълнителят пое доброволно да я пази, макар че трябваше да бъде направено от Министерството на правосъдието, се налагат разходи от около 100 000 лева, които ще бъдат внесени на следващото заседание на пленума. За ремонти поради лошо стопанисване ще искаме да сигнализираме прокуратурата, за да търсим отговорност от председателя на съда, на който беше възложено то. Но това на следващото заседание", каза Петкова, цитирана от "Правен свят".

    Пред Mediapool Методи Лалов напълно оспори тези твърдения. Той каза, че никой не му е предлагал да приема ремонтираната сграда и допълни, че тя не е ставала за приемане. Едва през декември 2016 г. ресорната комисия във ВСС е поискала от него да изпрати човек от съда за участие в държавната приемателна комисия. Лалов веднага е изпратил няколко души, защото обектът е голям.

    Бившият шеф на съда обясни, че неколкократно е сигнализирал, че сградата трябва да се отоплява, за да не се появят течове. "Преди няколко седмици в страницата на съда във "Фейсбук" написахме, че решението на ВСС да пусне отоплението е като след дъжд качулка, защото течовете вече си бяха там", каза съдията.

    Според него намерението на ВСС да сезира за втори път прокуратурата вече прилича на "кампания за очерняне на името му". "Тези хора просто не могат да търпят чужда позиция. Те не могат да повярват, че някой може да действа само в интерес на съда и да не е мотивиран от някакво политическо влияние", обясни Лалов, който бе основен двигател за ремонта на новите сгради на Софийския районен съд.

    В срядата на януари ВСС сезира прокуратурата за обществена поръчка за принтери за съда, проведена под ръководството на Методи Лалов. Нередности в поръчката бяха открити при одит на Сметната палата, която можеше и сама да сигнализира държавното обвинение, ако имаше данни за престъпление. Любопитното в случая е, че това бе първият път, в който ВСС праща одит на Сметната палата към прокуратурата.

    Войната на мнозинството във ВСС срещу Методи Лалов започна, след като той подаде оставка като шеф на съда в средата на декември. Той бе инициатор на протеста пред сградата на съдебния съвет, който изкара на улицата стотици съдии и съдебни служители срещу зависимостите в съдебната система. Конкретният повод за демонстрацията бе факта, че от години ВСС игнорира проблемите на най-натоварения съд в страната.

    Тогава в интервю Лалов каза: "Мнозинството членове на ВСС показаха, че са недостойни хора и не са годни да бъдат там, където са. Това нещо не бива да се повтаря никога повече".

    Неговата оставка като председател на съда влиза в сила на 1 февруари.



  • Конституционният съд премахна санкцията за негласуване

    Единодушно Конституционният съд отмени санкцията за негласуване. Така на практика задължителното гласуване става напълно безсмислено. Решението е взето с 11 гласа, отсъствал е само съдия Анастас Анастасов.

    Съдът бе сезиран от омбудсмана Мая Манолова. Нейният аргумент бе, че конституцията провъзгласява гласуването за право, а не за задължение, т.е. гражданинът има пълната свобода да реши дали да участва или не в изборите.

    Проблемът е, че Мая Манолова не е атакувала същинския текст от Изборния кодекс, с който се въвежда задължителното гласуване - чл. 3 от закона. Тя е поискала отмяната само на чл. 242а, който предвижда, че който не е гласувал без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличава от списъка за следващите избори. Това е санкцията за негласуване.

    Поради тази причина Конституционният съд не отменя самото задължително гласуване, а само санкцията за негласуване.

    Поради разногласия в окончателните формулировки по решението мотивите ще станат ясни във вторник. Докладчик по делото е Гроздан Илиев.

    Задължителното гласуване и санкцията за нарушаването му бяха приети през май миналата година по настояване на Патриотичния фронт с подкрепата на ГЕРБ. Наред с това управляващата тогава коалиция въведе и ограничения пред гласуването на българите в чужбина.

    "Конституцията от 1991 г. не възприема избирателното право едновременно като субективно право и като публична функция на гражданина, поради което не въвежда юридическо задължение за упражняване на основното политическо право – избирателното право. Основният закон никъде не предвижда санкция за доброволно въздържане на носителите на избирателното право от гласуване", написа в искането си Манолова.

    Тя допълва, че никъде в конституция няма дори и загатване, че пред хората може да се поставят пречки за упражняване на основни права. Тя казва, че Изборният кодекс се занимава само с организацията и реда на провеждането на изборите, но не и с правата на гражданите.

    "Включването в избирателния списък легитимира гражданина като избирател, но не поражда неговото избирателно право", казва Манолова.

    В нейната жалба се казва още, че сегашният Изборен кодекс допуска да не се гласува по "уважителни" причини, но без да е обяснено как точно се доказва наличието на въпросните "уважителни" причини.



  • До месец съдът решава да се обявят ли собствениците на данъчни складове у нас

    До месец Върховният административен съд окончателно трябва да каже дали Министерството на финансите е длъжно да обяви публично кои са собствениците на данъчните складове у нас, стана ясно в сряда след заседанието по делото, заведено от бившите депутати от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов, които сега влизат в надпреварата за парламента от листите на "Нова република".

    Делото бе заведено в началото на 2016 г. след отказа на финансовото ведомство да каже кой държи данъчните складове у нас и има ли концентрация в определени компании. Мотивът беше, че "не са налице предпоставки за достъп до исканата информация“. На същия въпрос обаче бе отговорил бившият министър Симеон Дянков през 2011 г. и от него ставаше ясно, че над 80% от данъчните складове се контролират от 2 дружества.

    Въпросът е чувствителен заради затъналото в момента в процедури разследване на Комисията за защита на конкуренцията за картелно споразумение между шест вериги бензиностанции за сговор на цените на горивата. Миналия октомври антимополният орган повдигна такова твърдение, което обаче се оспорва от обвинените компании "Лукойл България“, "Еко България“, "Шел България“, "ОМВ България“, "Нис Петрол“ и "Петрол“, 

    Битката с картела при горивата е и един от акцентите в предизборната кампания на "Нова република".

    "Проблемите при горивата не се решават с отварянето на една, две или 5 бензиностанции. Това е все едно да твърдиш, че проблемите в образованието се решават с отварянето на едно частно училище. Ние отстояваме позицията, че трябват твърди и категорични действия за освобождаване на пазара на горива, а не работа на парче. Именно затова докато някои само говорят, ние от "Нова Република" вече 2 години водим битката срещу картелите“, заяви Петър Славов.

    Министерството на финансите продължава да отказва да съобщи дали за последните 6 години доминиращото положение при контрола на данъчните складове се е променило, или запазило.

    Според представителите на "Нова Република" именно там трябва да се търси решението на проблемите на пазара с горива у нас. Формацията дори има конкретни законодателни промени, които облекчават режима за получаване на достъп до данъчен склад у нас и ще позволят внос на горива от различни източници, а не купуване само от рафинерията на "Лукойл" в Бургас.



  • Разследването "КТБ" приключи, 18 души отиват на съд

    Прокуратурата обяви в сряда, че разследването по мегаделото за източването на "Корпоративна търговска банка" (КТБ) е приключило. Започнало е предявяването на обвинения на 18 души, които ще бъдат изправени пред съда. Обвиненията са в обем 5000 страници, разпитани са повече от 400 свидетели, има 90 експертизи.

    Обемът на събрания доказателствен материал, заедно с веществените доказателства и приложенията, надхвърля 1000 тома, съобщават от държавното обвинение в сряда.

    Бъдещите подсъдими

    На първо място в списъка на подсъдимите е поставен мажоритарният акционер в банката Цветан Василев. Той ще бъде съден като лидер на престъпната група, която е източила КТБ. Държавното обвинение твърди, че той е извършил 144 отделни длъжностни присвоявания от финансовата институция.

    Втора в списъка е бившата шефка на вътрешния одит на КТБ Снежана Стефанова, която е обвинена за участие в престъпната група и за участие в 138 длъжностни присвоявания. Следва одиторката от "Кей Пи Ем Джи" (KPMG) Маргарита Голева, която също е посочена като участник в групата. Тя ще отговаря за 69 длъжностни присвоявания.

    Бившият изпълнителен директор на КТБ Александър Пантелеев отива на съд като част от групата на Цветан Василев и за 130 присвоявания. Одиторът от KPMG Красимир Хаджидинев е в списъка с 68 присвоявания. Бившият изпълнителен директор Георги Христов е с 99 присвоявания.

    Бившият изпълнителен директор на банката Илиан Зафиров също е участник в групата и ще бъде съден за 38 присвоявания. Бившият шеф на управление "Кредитиране" в КТБ Георги Зяпков ще бъде съден за 130 присвоявания. Главен експерт в Дирекция “Анализ и обработка на кредитни сделки” Елка Стойкова също е посочена като участник в групата и ще отговаря за шест длъжностни присвоявания

    Главната счетоводителка на КТБ Мария Димова ще бъде съдена само за участие в организираната престъпна група. По същия начин стоят нещата със заместник-главната счетоводителка Борислава Тренева – Кючукова, както и с главната касиерка Маргарита Петрова.

    Замесени в делото са и трима бивши високопоставени служители в БНБ. Това са двамата бивши подуправители и шефове на управление "Банков надзор" Цветан Гунев и Румен Симеонов. Те ще бъдат обвинение в престъпление по служба, защото не са упражнили контрол върху банката. Наред с тях с обвинение ще се сдобие и шефът на екип в "Надзорно наблюдение на кредитните институции" Славияна Данаилова.

    Има и три лица сред бъдещите подсъдими, за които още не е ясно каква точно роля са играли в т.нар. група за източването на КТБ. Това са Светлана Георгиева, Елена Инджева и Рангел Стойчев

    Разследването

    Мегаделото "КТБ" реално започна няколко месеца преди затварянето на банката (през юни 2014 година). Разследването тръгна по сигнал на "Протестна мрежа" за кредитирането на фирмите, свързани с Цветан Василев. Собственикът на КТБ обаче се превърна в издирван от държавното обвинение едва в края на юли 2014 г., когато банката вече не работеше и бе поставена под надзора на БНБ.

    Държавното обвинение обяви, че липсват 206 милиона лева от капитала на КТБ и главен виновник за източването е именно Василев. Междувременно той се укри в чужбина и още се намира в Белград. Сръбският съд засега отхвърля исканията на България за неговата екстрадиция. Цветан Василев оспорва твърденията на държавното обвинения за източването на КТБ с аргумента, че той винаги е боравил със своите си пари. Според него виновен за фалита на банката и последвалото дело е депутатът от ДПС Делян Пеевски.

    От началото на разследването досега са минали три години. Според държавното обвинение обаче това е "кратък срок" предвид изключителната сложност на казуса.

    Прокуратурата обещава, че ще публикува пълния текст на обвиненията по делото заради "обществената значимост и интереса на огромен брой български граждани" към хода на разследването. В прессъобщението се казва още, че ръководството на Прокуратурата на Република България е "наложило политика на откритост пред обществото за работата на институцията".



  • Съдът отмени скъпото билетче в столицата

    Софийският административен съд отмени наредбата на Столична община, с която беше увеличена цената на билета за градски транспорт от 1 лв. на 1,60 лв.,  определяйки я като „незаконосъобразна“.

    Решението на съда е взето от тричленен състав и отменя наредбата, приета на 14 април 2016 г.

    От Столична община могат да обжалват решението в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

    Ако обаче той потвърди отсъденото от Административния съд, това ще означава, че цената на билета вече няма да бъде 1.60 лв.

    Делото беше образувано по жалби на граждани и сдружението „Център за законодателни оценки и законодателни инициативи“ срещу наредбата в цялост или отделни разпоредби от нея.

    Когато от Столична община решиха да вдигнат цената на билетчето, те обяхниха, че в цяла Европа цените на билетите за еднократно пътуване са най-високи. Това накара стотици жители на столицата да излязат на протест. Решението №270 на Столичния общински съвет (СОС) за увеличение на цената беше взето на 14 април 2016 г. и беше подкрепено от групата на ГЕРБ, четирима общински съветници от СДС и от Прошко Прошков от ДБГ. Всички останали съветници гласуваха „въздържал се“ или „против“.

    Резултатът от по-високата цена е уеличение на приходите на градския транспорт с 14 млн. лв. От Центъра за градска мобилност заявиха, че са постигнали търсения ефект да се продават повече абонаментни карти, а не еднократни билети. Допълнителните средства обаче остават в градския транспорт, а няма да се ползват за инвестиции и подобряване на услугата.

    Делото срещу скъпото билетче беше придружено и от протест на хора, обединени в Сдружение за свободен градски транспорт. Те заявиха: „София е най-мръсната столица в Европа, вследствие на това от белодробни и ракови заболявания умират хиляди хора всяка година! Масовото използване на обществен транспорт и намаляването на автомобилния трафик са ни от изключителна важност.

    София е единствената столица в Европа без нощен градски транспорт, нещо повече – биват ликвидирани линии и не се развива електротранспортът. Фирмите за превоз получават повече от 3 лв. на километър пробег, което означава едно: българските граждани плащат една от най-скъпите обществени услуги в света“.



  • Българи са замесени в мащабна измама със социални помощи в Германия

    Няколкостотин български граждани са замесени в един от най-мащабните случаи на измама със социални помощи в Германия. Щетите възлизат на 6 милиона евро.

    Между 2013 и 2016 г. около 1 300 чужденци, повечето от които български граждани, са получавали социални помощи от Бюрото по труда в германския град Бремерхафен въз основа на фалшиви документи.

    Те са представяли фиктивни трудови договори като наети на непълно работно време, след което са се записвали в Бюрото по труда като социално слаби. Тъй като месечните възнаграждения, записани в договорите им, са били по-ниски от валидния в Германия екзистенцминимум, Бюрото по труда в Бремерхафен им е изплащало парични помощи и е поемало част от разходите по наемите им.

    По-скоро жертви, отколкото извършители

    Фиктивните трудови договори са били издавани от две германски организации, които по всяка вероятност са измислили цялата измамническа схема. Става дума за организациите "Aгенция за заетост и интеграция" и "Дружество за семейството и половата равнопоставеност", чийто председател е германецът от турски произход Селим Йозтюрк. Той е привличал главно турскоговорящи българи, повечето от които са родом от Варна.

    Според властите, замесените в измамата българи са по-скоро жертви, отколкото извършители, тъй като са били принуждавани да изплащат голяма част от социалните помощи на организациите, издали им трудовите договори. Освен това много от въпросните български граждани са били заставяни да работят при нечовешки условия срещу жълти стотинки.

    Германецът от турски произход Селим Йозтюрк е мамил властите и с друга схема. Двете му организации са източвали пари от Фонда за образование - под предлог, че провеждат следобедни частни уроци за деца на мигранти, които срещат трудности в училище. Прокуратурата предполага, че такива уроци изобщо не са били предлагани. Щетите от тази схема възлизат на половин милион евро.

    Бюрокрацията дълго не е реагирала на измамническата схема

    Много по-мащабна е измамническата схема със социалните помощи - тук щетите възлизат на 6 милиона евро. Но как е могло да се стигне дотук? Защо Бюрото по труда се обръща за помощ към разследващите органи едва през 2015? Нима служителите му не са забелязали, че става дума за стотици еднакви трудови договори и молби за социални помощи, подавани все от български граждани?

    Специална комисия се опитва сега да намери отговор на всички тези въпроси. От януари насам тя изслушва свидетели, като един от първите разговори бе с директора на бременхафенското Бюро по труда Фридрих-Вилхелм Грул. Според неговите показания, още през 2013 година е бил подаден сигнал за нередности - на митническaта служба.

    Оттам обаче отговорили чак след година и половина - с обяснението, че не са компетентният орган по случая. По думите на Грул, междувременно са били създадени механизми за контрол, които са ограничили осезаемо броя на получателите на социални помощи. Защо обаче Грул е чакал толкова дълго отговора на митниците, без през това време да потърси помощ от друга институция?

    "Какво става, когато една некомпетентна бюрокрация се сблъска с концентрирана криминална енергия? Ами точно това, което се е случило в Бремерхафен между 2013 и 2016", коментира вестник "Везер Курир" по повод злоупотребите със социални помощи.

    "На хората, измислили въпросната измамническа схема, изобщо даже не им е било трудно. Системата дори ги е подканила да го направят. Такова е поне впечатлението след досегашните изслушвания на свидетели", добавя изданието и окачествява този случай като доказателство за некомпетентността на германската бюрокрация.

    Впрочем, сформираната специална комисия все още не е изслушала нито един български гражданин, което, според "Везер Курир", е особено голям пропуск.

    "Мръсен и нечовешки бизнес"

    Преди няколко месеца журналистите Кристиан Бранс-Шрекенедер и Ана-Лена Борхерт от "Радио Бремен" решават да отидат във Варна, за да разберат какво е накарало българите да заминат за Германия. Но журналистическото им разследване вървяло трудно - българските власти не пожелали да коментират случая, а на много места двамата репортери били предупреждавани да не задават неправилни въпроси.

    "Научихме, че за много от засегнатите всичко е започнало на автогарата във Варна. За да могат да заминат за Германия, повечето от тях са взимали пари назаем от босове от подземния свят. Така цели семейства са изпаднали в зависимост", пишат двамата журналисти и разказват, че в "най-силните дни" двете организации в Бремерхафен са издавали по 50 трудови договори на българи.

    И всичко това е само малка част от "един мръсен и нечовешки бизнес", който се върти из цяла Западна Европа, заключават двамата германски журналисти.



  • Делото за радикален ислям у нас – отново в съда

    Пловдивският съд гледа отново делото срещу Ахмед Муса и останалите 12 имами за разпространение на радикален ислям.

    При предишни заседания магистратите наложиха на Муса общо наказание от две години лишаване от свобода, а неговите съучастници бяха освободени от наказателна отговорност и им беше наложено административно наказание.

    През юли миналата година Върховният касационен съд отмени присъдата на Пловдивския апелативен съд и върна делото за ново разглеждане.



  • 900 000 българи изнудвани за пари по телефона

    Около 900 000 българи са получавали обаждания от телефонни измамници, които се опитвали да ги изнудват за пари. Това сочат резултатите от проучване на Изследователски център „Тренд”, проведено по поръчка на вестник „24 часа” в периода 2 – 9 февруари.

    Най-често жертви на този тип престъпления стават възрастните хора (на над 60 години), показват резултатите от изследването, представени от социолога Евелина Славкова. Общо 27 на сто от пенсионерите са чували в слушалката глас на „ало” измамник.

    61% от запитаните признават, че се страхуват от това, че могат да станат жертва на някакво престъпление. Повечето от тях живеят в малки населени места и са жени.



УЕБ ПОРТФОЛИО

In order to view this object you need Flash Player 9+ support!

Get Adobe Flash player

Powered by RS Web Solutions

СОФТУЕР
Разгледай продукта