Добре дошли! Вие разглеждате ГЕОДЕЯ СОФТУЕР И УЕБ ДИЗАЙН ПРАВНИ новини Правни новини

ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

УЕБ ДИЗАЙН

Правни новини

Lex.bg - Последни новини
Lex.bg - българският правен портал

  • МО се кани да унищожи 218 декласифицирани документа, били безинтересни

    Министерството на отбраната (МО) се кани да унищожи 218 документа, декласифицирани през 2014 г. Това става ясно от отговор на ведомството на заявление за достъп до информация на Mediapool.

    Общо 218 са документите на МО, за които е премахнато нивото на класификация през 2014 г. До един те ще бъдат унищожени, защото са "вътрешноведомствена информация и нямат практическо, историческо или справочно значение", посочват от МО. Това значи, че документите са безинтересни от историческа гледна точка и няма да отидат дори в Държавния архив.

    Защитава се важна информация

    По принцип с грифове за сигурност се класифицира най-важната информация, която, ако бъде оповестена, би увредила ключови интереси на държавата. В масива на секретните документи попадат и такива със служебен характер, но от отговора на МО излиза, че всички документи с отпаднал гриф са несъществени.

    През 2015 г. не е правена декласификация. Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) предвижда информацията с гриф за сигурност "Поверително" да се защитава 5 години, тази с гриф "Секретно" – 15 години, а с ниво "Строго секретно" – 30 години. Служебната тайна пък се пази само 6 месеца. Допуска се сроковете да се удължават, но не с повече от първоначално определените. Тоест максималният срок за защита дори на най-секретната информация, създадена в България, би трябвало да бъде 60 години, ако се спазва законът.

     

    От 12 април има нова защита

    Според ЗЗКИ след изтичане на сроковете на защита нивото на класификация се премахва и достъпът до документите става по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Преди броени дни – на 12 април, влезе в сила и допълнителна защита в ЗДОИ, според която всички органи на власт в България са длъжни да оповестяват информацията, която е публична съгласно ЗЗКИ. Тълкуванията на институциите и експертите какво означава това обаче са противоречиви. Според някои трябва да се публикува съдържанието на декласифицираните документи или поне списък с наименованията им, а според други единственото задължение е да се обяви списъкът на категориите информация, която се защитава като служебна тайна.

    Институциите не предоставят документи

    Въпреки законовите разпоредби държавните органи у нас масово не желаят да предоставят декласифицирани документи на гражданите, показва проверка на Mediapool.

    В последния месец медията поиска разсекретените документи на четири министерства през последните 2 години – на финансите, икономиката, енергетиката и отбраната, но до момента няма получен нито един такъв документ. Министерството на енергетиката изобщо не отговори на заявлението към 27 април. От Министерството на финансите обясниха, че нямат списък на декласифицираните документи и затова не могат да го предоставят, а икономическото ведомство поиска доуточняване на търсената информация. Вместо съдържанието на документите пък Министерството на отбраната прати само техния брой.

    "Докладът за Кербала" крит 8 години

    Нередностите около декласификацията стоят от години. В началото на 2014 г. например бившият военен министър Ангел Найденов шумно разсекрети т. нар. "Доклад за Кербала", за който се оказа, че е държан в тайна незаконно в продължение на 8 години. От самия документ е видно, че е бил класифициран като служебна тайна на 9 февруари 2004 г. Според действащия тогава закон докладът е трябвало да бъде декласифициран след 2 години и половина, т.е. през лятото на 2006 г. Това означава, че тайната е пазена незаконно 8 години оттогава насам.

    Още по-притеснителното е, че отговорни фактори в сферата на отбраната твърдят, че разсекретеният от МО документ всъщност не е оригиналният доклад за обстоятелствата около атентата в иракската база "Индия" на 27 декември 2003 г., когато петима български военни загинаха и 27 бяха ранени. Документът имал нередактирана версия, която обаче никой не смеел да покаже на обществеността.

    Докладът за иракския дълг хем е декласифициран, хем не е

    През 2014 г. финансовото министерство пък директно отказа да предостави достъп до декласифицирания "Доклад до Министерски съвет относно проект на протоколно решение на МС за одобряване на проект на споразумение между Р България и Р Ирак за уреждане на вземанията на Р България от Р Ирак". Иракският дълг беше уреден още през 2008 г., по времето на финансовия министър Пламен Орешарски, когато България си върна между 10 и 30% от вземанията или 360 млн. долара. Тогава МФ отказа достъпа до доклада с аргумента, че е класифициран, въпреки че и до днес името му седи в списъка на разсекретените документи на интернет страницата на ведомството.

    Декласификация се прави веднъж на две години

    От разяснения на експерти по сигурността на информацията става ясно, че в България максималните срокове на защита на информацията не се спазват, а тя се задържа по осмотрение на чиновниците. Твърди се например, че още се пазят секретни документи от преди Втората световна война, макар максималната защита да е 60 години.

    Независимо от сроковете на защита, у нас реално декласификация на документи се прави веднъж на две години, от работна група към Министерския съвет. След това започва да тече срок от 1 година, в която администрацията или ги предава в Държавния архив, ако имат историческа стойност, или ги унищожава. През това време на теория те са достъпни по ЗДОИ.

    Документите стигат до архива след 20 години

    "Ние наистина участваме в процеса по декласификация, защото се иска нашето становище по документите, но те идват при нас и са достъпни за гражданите между 5 и 20 години след разсекретяването, най-често – след 20 години", обясни пред Mediapool председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев. По думите му през този период документите се пазят в явните деловодства на институциите и трябва да бъдат искани от там. Агенция "Архиви" дава становище по документите, без да ги вижда, а на базата на описанието, което й предоставят институциите.

    Най-сигурният начин за защита е унищожаването

    Според експерти по сигурността информацията у нас се унищожава на принципа "най-сигурният начин за защита е унищожаването". По закон за контрола на процеса отговаря ДАНС. До момента агенцията обаче никога не е давала отчет дали е засичала нарушения при декласификацията и дали важна информация не се прикрива от обществото в противовес на закона.

    Вместо документи ДКСИ ще публикува списък на ... номера

    Репортер на "Медиапул" се възползва от възможността за консултации на граждани във връзка с класифицирането на информацията, които се предоставят от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). На срещата, на която присъстваха трима представители на институцията, стана ясно, че органите на власт нямат задължението да публикуват на интернет страниците си съдържанието на декласифицираните документи, въпреки промените в ЗДОИ. Самата ДКСИ ще качи не съдържанието, а само списък на декласифицираните в бъдеще нейни документи, въпреки че няма и такова задължение.

    Листата обаче ще съдържа само уникалните номера на документите, но не и наименованията им или тяхно описание. Причината е, че "номерът е идентификацията на документа".

    Експертите от ДКСИ считат, че няма пречка да се качи списък на декласифицираните документи, но няма и законово задължение за това. И по принцип самата формулировка в закона "публична информация по ЗЗКИ" била нонсенс. От ДКСИ не пожелаха да коментират защо МФ твърди, че няма списък на декласифицираните документи. По закон ведомството би трябвало да уведомява комисията за разсекретяванията, за да се отразят в нейния регистър.

    99% от институциите не публикуват разсекретени документи

    До момента едва 5 институции от общо 565 в България са публикували списъци на разсекретените до ЗЗКИ документи – Министерство на финансите, "Държавна агенция "Архиви", Агенцията за държавна финансова инспекция, община Челопеч и община Любимец, става ясно от Рейтинга на активната прозрачност на Програма "Достъп до информация" за 2016 г.

    МФ играе контра на Дянков

    Списъкът на финансовото министерство обаче е само за периода 2007 – 2009 г. и бе публикуван по изрично разпореждане на бившия министър Симеон Дянков. Тогава той пусна и съдържанието на част от документите, например договорите с "Краун ейджънтс", докладите за конфликт на интереси по програмите ИСПА и ФАР, независимия одит на Национална агенция "Пътна инфраструктура", концесията на Автомагистрала "Тракия", договорите за уреждане на вземания на България от други държави и т. н.

    След напускането на Дянков обаче МФ многократно се е заричало, че няма да актуализира списъка, защото той бил политическа реакция в отговор на обвиненията срещу министъра, че е изнесъл секретна информация за договор между МФ, БНБ и търговска банка. И до днес списъкът на МФ не се поддържа.

    Листата на Държавна агенция "Архиви" пък съдържа само няколко номера на разсекретени документи.

    Коментари

    "На теория не би следвало да има проблем с декласифицирането на информация. Според Закона за защита на класифицираната информация, държавната тайна подлежи на защита 5, 15 или 30 години, в зависимост от очакваната вреда от разгласяване. След изтичането на този срок, информацията става достъпна по реда на ЗДОИ. Практически това означава да се следи срокът на изтичане на "валидността” на класифицирането. С новата разпоредба на чл.15, ал.1, т.14 от ЗДОИ се предвиди институциите да оповестяват на интернет страниците си информацията, която е публична съгласно Закона за защита на класифицираната информация и актовете по прилагането му. Само след като се съобщят по този начин списъците с декласифицирани документи, гражданите ще могат да упражнят и правото си на достъп до тях", коментира ръководителят на правния екип на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов.



  • Христо Бисеров се изправя пред Апелативния съд

    Делото срещу бившия заместник-председател на 42-ото Народно събрание и председател на Комисията по правни въпроси Христо Бисеров тръгва на втората съдебна инстанция.

    За 28 април е насрочено първото съдебно заседание по делото срещу Бисеров в Софийския апелативен съд (САС), след като в края на миналата година Софийски градски съд (СГС) го оправда.

    Христо Бисеров застана на подсъдимата скамейка по обвинения за три престъпления – неплащане на данъци в особено големи размери, за нарушаване на валутния закон с недекларирани сделки и за деклариране на неверни данни пред Сметната палата. През февруари Софийска градска прокуратура прекрати обаче наказателното производство срещу него и Ивайло Главинков поради недоказаност на обвинението за „пране на пари”.

    До момента Бисеров е мълчалив и не говори пред медиите. Той дори се яви като свидетел по делото срещу нападателя на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, но и там запази абсолютно мълчание. По т.нар. случай „Христо Бисеров“ дори работеше временна парламентарна комисия.

    На 3 ноември 2013 г. изненадващо стана ясно, че Бисеров подал молба за напускане на ДПС и НС, като се посочваше единствено, че мотивите му са лични. Няколко дни не стана ясно защо Бисеров направи това, докато не излезе информацията, че има проверка, свързана с класифицирана информация по случая.

    На 7 ноември беше съобщено, че прокуратурата образува досъдебно производство за данъчни престъпления и пране на пари срещу Христо Бисеров и Ивайло Главинков. В един момент дори се понесе слух, че бившият зам.-председател на НС е напуснал страната.

    59-годишният Бисеров беше депутат в периода 1991 – 2000 г. и от 2005 – 2009 г. Той беше главен секретар на СДС от 1994 до 2000 г. и беше наричан "сивия кардинал" в СДС. През 2000 г. призовава тогавашния премиер Иван Костов да подаде оставка. През 2005 г. отново влезе в НС като представител на Движението за права и свободи. За последно беше и зам.-председател на парламента.



  • Близо 6 млн.лева дарения е набрал единният номер 17 777 от създаването си

    Чрез платформата единен дарителски номер 17 777 (DMS) са събрани близо 6 млн. лева откакто тя започна да функционира през 2007 година. През този период са били осъществени 633 кампании, като преобладаващи са спешните кампании за лечение, но постепенно скорост набират и друг тип благотворителни акции. Това съобщи Красимира Величкова от Българския дарителски форум при отчитането на резултатите на платформата в четвъртък.

    Единният дарителски номер е инициатива в партньорство между Българския дарителски форум и Фондация "Помощ за благотворителността в България". Хората, които ползват платформата, могат да дарят средства чрез еднократни sms и sms абонаменти, а също и онлайн. От 2012 дарителските есемеси са освободени от ДДС и цялата дарена сума отива за благотворителната кауза.

    През миналата година през платформата са набрани е 988 812.78 лвева, като чрез есемеси са дарени 889 046.78 лв., от онлайн - 99 766 лева. Активни са били са били общо 165 кампании, като от тях на физически лица са били 76, на организации - 74, на институции и други организации - 15. Приключилите кампании са 54. Общият брой на дарителските есемеси е 926 645, което включва такива от 1 лев, както и sms абонаменти от 2 или 5 лева. Средно на месец през 2015 година към номер 17 777 са изпращани по 72 218 бр. sms-и, а средно на ден - по 2 434 броя дарителски sms-и.

    ”Традиционно кампаниите на индивидуални лица получават повече подкрепа в сравнение с каузите на организации и институции - 59 процента от всички есемеси са за тях”, посочи Величкова. Тя допълни, че най-много се дарява за лечение на деца и възрастни със здравословни проблеми. От 2015 година DMS предлага нови възможности за дарения - чрез sms абонамент, а също и чрез Ераy и ПОС терминал.

    Статистиката показва, че организациите успяват да привличат повече дарения от абонаменти спрямо кампаниите на физически лица - те имат 59 на сто от общия брой sms абонаменти от 2 лева и 74 процента дял от общия брой sms абонаменти от 5 лева, което по думите на Величкова е възможност за организациите да печелят макар и с малки суми, но редовна подкрепа от индивидуални дарители.

    Очертава се и трайна тенденция през онлайн каналите да идват все по-големи дарения, като най-малката дарявана сума е 5 лева, но преобладават суми между 20 и 50 лева. Неколкократно онлайн са дарени суми от 1000 до 10 000 лева, а най-големите дарения са направени през банкова карта през виртуалния ПОС терминал.

    Според Елица Баракова от фондация "Помощ за благотворителност" неправителствени организации, публични институции като музеи, религиозни храмове трябва да планират дарителски кампании и да ползват всички механизми да набират средства, публично да говорят за себе си. Тя допълни, че има стабилен растеж на платформата и въпреки, че преобладават каузите, свързани със спешни хуманитарни акции за спасяване на живот, се отчита, че се подкрепят и други каузи.

    През 2015 са подкрепени седем жени, пострадали от насилие, 1007 родители са получили обучение за подобряване на родителските умения, двайсет деца от уязвими групи са подобрили уменията си, 367 възрастни хора са получили грижа в домовете си. Направена е акция за почистване на природен парк, а даренията за приютите и центровете за спасение на животни са едни от най-успешните кампании - в София, Габрово, Варна хиляди котки, кучета, бездомни животни са получили грижа и са били осиновени, отчете Баракова.



  • Парламентарна полицейщина

    След като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пети път осъди България за полицейските безобразия от времето на "ранния" ГЕРБ, а Цветан Цветанов за пети път беше оправдан от нашия съд и се върна на бял кон в Народното събрание, полицейщината завладя и Парламента. Само за няколко дни гласуването стана задължително, въпреки че в конституцията пише друго. Голяма работа! Какво тук значи някаква си конституция. Какво значение имат правата на гражданите, след като депутатите могат да ги нарушават от тяхно име.

    Негласувалите на свой ред ще бъдат лишени от конституционното си право да участват в свободни избори. Много българи, живеещи в чужбина, чиито вот не може да бъде ефективно контролиран, практически бяха лишени от това право.

    Изборите са зачатието на демократичната държава. Зачатието е акт на взаимно привличане или поне на взаимно доверие и съгласие. Затова свободните избори са морална и правна основа на обществения договор. При задължително гласуване, държавните институции ще бъдат заченати в грях. Те няма да са желан резултат от свободно изразената народна воля, а уродливо изчадие, заченато от бруталното изнасилване на суверена от неговите слуги.

    Принудата ще отчужди още повече българите от "тяхната" държава, а насилствено сключеният обществен договор ще е недействителен. Родената от този позорен акт власт не може да бъде припозната като наша и легитимна. Като кретените, които пребивайки хора се снимат и пускат геройските си клипове в социалните мрежи, нашите представители в парламента изпаднаха в ексхибиционистичен делириум. Те се надпреварваха да застават пред камерите и бабаитски да показват как не им пука нито от конституцията, нито за правата ни. Явно им идва много хем да правят законите, хем да ги спазват.

    Докато в парламента оргията с конституцията продължаваше "от здрач до зори", будни граждани замеряха избраниците си с развалена храна. Това явно не се хареса на някои участници в бурлеската с изборния кодекс и полицията защити парламентарния произвол. Вместо гражданите, като Динко и Перата, да извършат граждански арест на депутати, които се гаврят с конституцията и републиката и да бъдат похвалени от премиера, протестиращите бяха арестувани от полицията. Това стана, въпреки че с няколко решения по жалби на Николай Колев – Босия съдът реши, че хвърлянето на яйца по сградата на парламента и по нейните случайни обитатели не е противоправно.

      ...Голяма работа! Какво тук значи някакъв си съд. Та тоя калпав съд дори Цецо не можа да осъди. Ай сиктир бе … Съдиите да са доволни, че и тях не набиха когато бяха излезли да протестират пред съдебната палата. Хем с тоги, хем нерегламентирано. Що покрай бурките не забранят и тогите на обществени места. Да си стоят вкъщи с тоги в кухнята, в тоалетната. Що за демонстрация е това, вместо с официален анцуг, с тога на улицата…

    Вместо безплатно, както пише в конституцията, здравеопазване ще ни се дава на бартер – срещу пръстови отпечатъци, без да знаем кой, кога и за какво ще ги използва. Ако не ги дадем "доброволно" – губим и това конституционно право. "Дал Бог живот и здраве!"

    След кражбата на парите ни от КТБ, финансовият министър вече посяга и на личните ни партиди в пенсионните фондове. Явно преразпределянето на обществения ресурс вече не задоволява олигархичния нагон към пари и власт. Затова трябва да бъдат ограбени и спестяванията ни.

    Покрай многото нови забрани и задължения, временно бяха "свалени" и карикатурите на Чавдар Николов.

    В парламента се обсъжда и идеята на "Патриотичния фронт" за задължителна военна служба. Може да ни вкарат и в задължителни униформи (на първо време безплатни). Жалко е, че на битово и политическо ниво, нашите патриоти възприемат родолюбието главно като омраза и агресия. Заради липсата на поводи за гордост в настоящето, българският патриотизъм е тъжен и носталгичен, насочен към удобно обвитото в легенди и митове минало. Поради неспособността си да формулират смислена национална кауза за настоящето и бъдещето ни, самозваните патриоти са лишени от политическа потентност. За сметка на това те са виртуози в експлоатацията на ирационални страхове и рационално невежество, което пораждат, възпитават, възпроизвеждат и капитализират, паразитирайки върху него.

    Малодушно, но взаимноизгодно, тези родолюбиви българи не издигат като патриотична национална кауза борбата с олигархията, с мутрите, и с корупцията, които съсипват България и живота ни в нея. Ако направят това и по завета на Левски изградят Република, която да управляваме със силата на Правото, а не с правото на силата, всички ще бъдем и по- горди, и по-богати и по-щастливи, независимо дали държавата ни се нарича България или Утопия.

    За да постигнем това обаче, не е достатъчно да се "зъбиме на тирана“ със задължителна казарма и да прикриваме със знамена, гербове и химни неспособността си да вземаме рационални решения, да излъчваме лидери и да поемаме отговорност за провалите си. Няма да ни помогне нито провинциалното вайкане, нито универсалното оправдание с поробители, освободители, "международно положение" и световния заговор срещу България. Държавата ни е такава, каквато сме ние и ние сме я направили по свой образ и подобие. За да стане тя по-свободна и по-богата, първо ние трябва да станем по-свободолюбиви, по-честни и по-образовани. Тогава, за да бъдеш патриот, няма да има нужда да биеш цигани, силно да любиш Русия и да мразиш Турция.

    Тази сутрин Георги Господинов, говорейки по телевизията за своята великолепна "Физика на тъгата“ и за личната си екзистенциална тъга, търсеща изгубения смисъл, посочи нейната българска причина – "Агресия и бездарие, хванати за ръце“.



  • Жена пое затворите

    Със заповед на министъра на правосъдието Екатерина Захариева от днес Гергана Георгиева е назначена за главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).

    За първи път ръководството на системата за изпълнение на наказанията е поверено на жена, съобщиха от МП. „Работила съм с повечето от вас през последните години и се надявам с общи усилия и личната отговорност на всеки от вас да работим в екип“, обърна се Георгиева към състава на ГДИН, след като бе представена от заместник-министър Красимира Филипова.

    Сред приоритетите на новия главен директор са подобряването на условията в местата за лишаване от свобода, предотвратяването на внасянето на забранени вещи и наркотични вещества зад решетките, работата по ресоциализация и насърчаване на пазара на труда за наемане на изтърпяли присъдите си граждани. Гергана Георгиева е юрист по образование. Досегашната й работа бе в администрацията на Омбудсмана на Република България, където 5 години бе служител в дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права и свободи на гражданите“.

    Това е дирекцията, която извършва проверки в местата за лишаване от свобода. В периода от 2007 до 2011 г. Георгиева е била инспектор-юрист в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, териториална дирекция „София-град“. От 2000 до 2007 г. е разследващ орган в МВР, а преди това е работила в сектор „Криминална полиция“ на Пето РУП-СДВР, в Главна дирекция „Полиция“ и в ОДМВР-Кюстендил. Кариерата си започва в окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура-Кюстендил. За постигнати високи резултати досегашният и.д. гл. директор Свилен Цветанов бе награден от министър Екатерина Захариева. Той остава в екипа на новото ръководство като заместник-главен директор на ГДИН.



  • НС прие експериментално е-гласуване да има след 2018 г.

    Първото експериментално електронно дистанционно гласуване ще проведе след началото на януари 2018 г. Такова решение взе Народното събрание (НС) късно вечерта в сряда по време на приемането на Изборния кодекс .

    Предложението беше прието със 118 "за", 6 "против" от БСП и 3 "въздържал се".

    Решението бе взето въпреки заявките на ГЕРБ от началото на седмицата, че експериментално електронно гласуване може да се случи още на президентския вот тази есен. Както коалиционните им партньори от Реформаторския блок, така и вицепремиерът с ресор държавна администрация Румяна Бъчварова, обаче възразиха, че няма техническа възможност толкова рано да се проведе електронно гласуване, а и няма работещ електронен идентификатор.

    Според приетите текстове дистанционното гласуване ще се провежда на три последователни вота, включително референдуми, в един изборен район, който ще се определя от Централната избирателна комисия (ЦИК) чрез жребий.

    До 1 януари 2018 г. ЦИК провежда три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати.

    Избирателите, които искат да гласуват дистанционно, ще се регистрират на сайт и ще посочват електронен адрес за контакт. Всеки избирател, гласувал експериментално дистанционно, може да гласува на същите избори с хартиена бюлетина или машинно, което означава, че електронният му вот ще стане невалиден.

    Резултатите от пробното електронно гласуване няма да се зачитат при крайните резултати. Ако след трите експериментални провеждания на електронно гласуване няма проблеми, Народното събрание ще трябва да го въведе.

    Дебатите – от електронни игри до пещерни хора

    "С промените оставаме достатъчно време да се продуха системата, за да не може да бъде компрометирана. Гарантира се тайната на вота. Предотвратява се влияние над вота", каза депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев.

    Филип Попов от БСП заяви, че това е "скъпоструваща електронна игра". Според него се взимат пари от майките с децата, за които няма пари - "от тях ще си правите скъпоструваща електронна игра". "Защо го правите? За да докажете, че има сигурност в електронното дистанционно гласуване. Такава сигурност не съществува. Флашките или картите ще бъдат събрани, техните подписи или каквито искате процедури ще бъдат събрани от техните велможи и работодатели, от които са зависими. От своя страна те са зависими от администрацията, която вие сега управлявате. Няма компютърен специалист, че до рамото на избирателя няма кой да стои да му каже как да гласува."

    Председателят на парламента Цецка Цачева (ГЕРБ) му отговори. "Това действие по изменение на Изборния кодекс основно се прави заради въвеждането на електронното дистанционно гласуване по решение от национален референдум", каза тя и добави, че “всички се притесняваме от начина, по който ще се изгради системата за електронно гласуване“. "Колеги, всяка новост естествено предизвиква притеснения. Ако не са били хората от пещерите, които да си покажат ръцете извън пещерата, където вали, гърми и падат дървета, къде сега щеше да бъде човечеството", коментира Цачева.

    Кметове ще избират села с над 400 души

    Освен приетото електронно гласуване, парламентът реши и населените места с над 400 души ще могат да избират пряко кмет на местни избори. Досега прагът беше 100 души и бе въведен от Изборния кодекс “Манолова“.

    Предложението на ГЕРБ беше прието с 71 гласа "за", 47 "против" и 2 "въздържал се".

    Срещу промяната се обявиха от БСП, Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

    "Така ограничихме над 1000 села, а населението на селата постоянно намалява", заяви депутатът от Патриотичния фронт Славчо Атанасов.

    Янаки Стоилов от БСП поиска да не се вдига толкова много прага, а да се приеме предложението на БСП, което е за увеличение до 200 души. "Направете го 1000, 2000 - оставете хората без права в малките населени места", каза лидерът на БСП Михаил Миков и добави, че ако от мнозинството бързат за някакъв банкет, от опозицията дискутират въпроса къде е разумната граница.

    Като мярка срещу изборния туризъм пък НС прие кметовете и областни управителите да могат да проверяват една година назад адресната регистрация на избиратели.

    Остават най-спорните въпроси

    В четвъртък пък парламентът ще гласува най-спорните текстове от поправките в Изборния кодекс. На поредно заседание депутатите ще обсъдят броя на секциите в чужбина, както и дали референдумите да бъдат произвеждани разделно от избори, или заедно.

    Това са и последните два текста, които Народното събрание трябва да одобри, за да приключи с разглеждането на кодекса.

    Първоначално по искане на Патриотичния фронт бе решено българите зад граница да гласуват само в дипломатически и консулски представителства. Текстът предизвика протести и затова управляващите решиха да го ревизират с норма в преходните и заключителните разпоредби на кодекса.



  • Бившият зам.-главен прокурор Камен Ситнилски почина внезапно
    Бившият заместник главен прокурор Камен Ситнилски е починал внезапно в сръбската столица Белград. 66-годишният Ситнилски беше заместник-ръководител на държавното обвинение по времето на Борис Велчев.

    Впоследствие бе избран за член на Висшия съдебен съвет от прокурорската квота, но мнозинството го изключи от съвета заради изтекли, най-вероятно от държавното обвинение, записи на негови разговори с колеги. Случайно или не, този скандал се развихри, след като Ситнилски се обяви против избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.

    Съмненията за контролирано изтичане на записите се засилиха след като последваха серия режисирани протести срещу Ситнилски пред сградата на ВСС. Техен организатор беше тогавашният директор и водещ в ТВ7 Николай Бареков, чиито действия в онзи момент бяха стриктно синхронизирани с все още неразпадналото се дуо Цветан Василев–Делян Пеевски.

    Пред сградата на ВСС бяха разлепяни некролози на Ситнилски и сред най-дейните протестиращи бе Бисер Миланов – Петното, неразривно свързан с Бареков към онзи момент.

    ВСС реши да изхвърли Ситнилски, въпреки че не успя да събере необходимото мнозинство от 17 гласа. Въпреки че решението бе подкрепено само с 16 гласа, съветът реши, че Ситнилски е уволнен. Това предизвика огромна вълна от критики срещу мнозинството в съдебния съвет, който бе обвинен, че незаконно разчиства сметки със своите опоненти.

    Извън това дисциплинарното производство не успя да намери нито едно доказателство, че Ситнилски е използвал служебното си положение, за да накара подчинените му прокурори да гласуват за него. Огромна част от свидетелите по дисциплинарното производство заявиха, че никой не ги е карал насила да гласуват за Ситнилски или да работят за неговата кандидатура. Няколко от прокурорите казаха, че са чували, че има някаква организация Ситнилски да бъде избран.

    При първото разглеждане от тричленен състав ВАС отсъди, че ВСС незаконно е уволнил своя член. Петчленката обаче отмени това решение и върна казуса за ново разглеждане от нов тричленен състав. В същото време петчленният състав подготви пътя за уволнение на Ситнилски, отсъждайки на ръба на закона, че ВСС може да уволнява магистратите с по-малко от 17 гласа.

    В края на миналата година пък ВАС спря делото за уволнението на Ситнилски, защото бе образувал тълкувателно дело по казуса. То бе образувано по предложение на заместник-председателя на ВАС Боян Магдалинчев. С него върховните съдии трябваше да решат въпроса дали при отмяна на наказание, наложено от ВСС, съдът трябва да връща казуса за ново решаване от съвета.

    Така, делото срещу уволнението на Камен Ситнилски, заведено от него, надхвърли 2 години и в крайна сметка той така и не успя да дочака окончателното произнасяне на съда по него. Саморазправата срещу бившия зам. главен прокурор ще остане в историята един от най-ярките примери за безпринципни и нагласени решения на мнозинството във ВСС.



  • "Фрийдъм хаус": България изпадна след Румъния и по свобода на медиите

    Медиите в България са частично свободни, гласи тазгодишният доклад на международната организация "Фрийдъм хаус", обявен в сряда.

    Страната ни се нарежда на 78-о място в света и дели позицията с Унгария, падайки с три места в сравнение с миналата година. Спрямо европейските държави България е на 32-о място, като зад нея се нареждат Черна гора, Хърватия, Сърбия, Гърция, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Македония и Турция.

    Сред държавите от ЕС България изпреварва единствено Хърватия и Гърция. Миналата година зад София бе и Букурещ, но сега Румъния е по-напред.

    Норвегия е първенец по свобода на медиите, следват я Белгия, Финландия, Холандия, Швеция, Дания, Андора, Люксембург и Швейцария.

    Медийната свобода в Европа е намаляла най-много в последните десет години в сравнение с останалите региони по света, пишат от "Фрийдъм хаус". Отчасти това се дължи на отслабването на икономиките и намаляването на приходите от реклама, както и на новите закони, ограничаващи журналистите.

    Сред основните проблеми в Европа са насилието срещу репортери в Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, както и натискът, който Турция оказва на медиите.

    "Властите продължиха да използват законите за тероризма, за да арестуват критични журналисти, да цензурират онлайн медии и да депортират чужди кореспонденти", пише в доклада. Експертите отбелязват, че това се случва най-често във връзка с конфликта с кюрдите, сирийската криза и движението на Фетхуллах Гюлен.

    Свободата на журналистите по света е намаляла най-много в Македония, Сърбия, Турция, Франция, Йемен, Египет, Бангладеш, Бурунди и Зимбабве.

    От организацията констатират, че само 13% от световното население има достъп до независими медии, като под това се разбира минимална намеса на държавата в медиите, безопасност на журналистите и липса на правен и икономически натиск. 41% от хората по света живеят в страни с частично свободна преса, а 46% - в страни с несвободни медии.

    В излязлата миналата седмица годишна класация на "Репортери без граници" България заемаше 113-о място от общо 180 държави, като бе най-ниско класираната държава от ЕС.

    "Това се дължи на факта, че средата е доминирана от корупция и сблъсъци между медии, политици и олигарси, сред които и Делян Пеевски, директор на разузнавателна агенция (тук организацията е пропуснала да отбележи, че Пеевски вече не заема този пост – бел. ред.) и собственик на "Нова българска медийна група", която притежава 6 вестника. Комисията за финансов надзор работи като "медийно ченге", като налага глоби, заповядва на журналистите да разкриват източниците си и ги спира да хвърлят повече светлина върху проблемите на банките и банковата система в страната", обясняват от "Репортери без граници" в профила на страната ни.



  • Къмпингуването отново е разрешено навсякъде по морето

    Парламентът отново разреши къмпингуването по морето извън категоризираните зони за къмпинг.

    Това стана с окончателното приемане на промените в закона за устройството на Черноморското крайбрежие, които минаха без дебат в пленарната зала.

    Така на практика в зона „А" се отменя забраната за къмпингуване и паркиране. Миналия месец депутатите решиха да въведат такава забрана, но това предизвика протести.

    Броени дни след това управляващите решиха на този етап да се върне отново старото положение.

     



  • България урежда положението на хората без гражданство

    България най-сетне въвежда процедура за уреждане на статута на хората без гражданство, които се наричат апатриди. Понятието ще влезе в Закона за чужденците чрез промени, одобрени в сряда на заседание на Министерски съвет.

    Апатрид“ е лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство. С поправките се урежда правният статут на апатрида, както и условията и процедурите за издаване на документ за пътуване на апатридите, с предоставен от нашата или друга държава статут на лице без гражданство", посочват от правителствената информационна служба. Липсата на регламентация на статуса на апатридите до момента затрудняваше родните власти в уреждането на статута им, а самите хора страдаха от незачитане на правата им.

    Поправките са съобразени с Конвенцията за статута на лицата без гражданство и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, които България е ратифицирала през 2012 г.

    Останалите поправки в закона въвеждат по-строги изисквания към документите на чужденците. Въвежда се изискването представяните документи пред службите за контрол на чужденците, които са съставени в чужбина и удостоверяват семейни връзки, да бъдат признати и допуснати за изпълнение по българското право.

    Затягат се и изискванията по отношение на хората, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на представители на чуждестранни търговски дружества.
    За тях се предвижда извършване на предварителна проверка относно действителната дейност на дружеството в чужбина, наличието на оборот и произхода на капиталите.

    С измененията и допълненията в Закона за чужденците българското законодателство се привежда в синхрон с решение на Съда на Европейския съюз, според което гражданите на трети държави могат да влизат на територията на Съюза с валиден документ за пътуване и валидна виза, положена в обявен за невалиден паспорт.

    В МвнР ще се създаде специален електронен регистър на издадените карти на членовете на персонала на дипломатическите или консулските представителства у нас или на представителствата на международни организации, както и на членовете на техните семейства. За регистрацията ще бъдат уведомявани министерствата на вътрешните работи, на финансите и ДАНС, предвиждат още промените.



УЕБ ПОРТФОЛИО

In order to view this object you need Flash Player 9+ support!

Get Adobe Flash player

Powered by RS Web Solutions

СОФТУЕР
Разгледай продукта